— Ще те убия, Фортие — извика той. — Но пред очите му бе само Никол. Защо бе избягала отново, защо се опитваше толкова отчаяно да го напусне, че бе попаднала в смъртоносната прегръдка на този зловещ мъж.
— Изпийте си шерито — подкани я Фортие и притисна чашата към треперещите й устни.
Накарал я бе със сила да седне пред ниската камина в стаята. Тя го погледна умолително.
— Защо? Защо го правите?
От портрета над камината я гледаше строго Фелисиана, наблюдаваше я с тъмните си очи сред призрачните отблясъци на огъня. Ники си наложи да не мисли за ужасното предупреждение, което долавяше винаги, щом вдигнеше поглед нагоре.
Фортие също се бе втренчил в портрета, но нищо не й отговори.
— Много жени ви харесват — продължи Ники. — Лизет е влюбена във вас. Какво искате от мен?
Валкур остави чашата с бренди.
— Така ли ви каза? Че е влюбена в мен?
— Да. — Ники не спомена за ужасяващия побой, който бе нанесъл на младата жена, макар че едва се въздържа.
— Лизет е глупачка. Как може да обича мъж, който се е отнесъл така с нея?
— Любовта е странно нещо.
Фортие се изсмя.
— Единствената жена, която съм обичал, е Фелисиана.
Макар че го произнесе напълно убедено, Ники долови все пак, че не е съвсем уверен в това. Може би държеше на Лизет повече, отколкото си мислеше.
— Не ми отговорихте на въпроса. Какво искате от мен?
Устните му се изкривиха в усмивка.
— Вие сте негова, на Александър, също като Лизет. Но ви цени още повече. — Той прокара костеливия си пръст по бузата й и тя изтръпна. — И това е достатъчно, за да спя тази нощ с вас.
— Лизет ви желаеше. А аз не.
Валкур вдигна рамене.
— Толкова ли държите да засегнете Алекс?
Той се засмя и от резкия звук тръпки я полазиха по гърба.
— Двамата с Алекс открай време сме съперници. Разказвал ли ви е, че Фелисиана беше влюбена в него?
Ники вдигна глава.
— Не.
— Така беше. Естествено, всичко приключи, когато тя се запозна с мен.
— Разбира се — потвърди тя с ирония, която Валкур като че ли не усети. — Значи правите всичко само заради Алекс.
Лицето му помръкна.
— Да.
— И все пак не ви движи само съперничеството помежду ви.
Той вдигна високо вежди и се засмя.
— Може би очаквам вие да ме спасите — може би сте последният ми шанс. — Той погледна към картината и потъна в съзерцание. — Тя все още ме мъчи — добави тихо след малко. — Също като в онази нощ, когато я сварих със скитника. Лежеше гола в прегръдките му.
Сърцето на Ники се сви от ужас.
— Хвърли се в нозете ми, плачеше и ме молеше да го пощадя, впила в мен големите си кафяви очи. Аз правех всичко, за да й се харесам, само се чудех как да й угодя… Тъй постъпих и в онази нощ. Подлия койот се измъкна и повече не се появи.
— Доколкото знам, нищо не е имало между тях. Иначе слугите щяха да се скъсат от клюки.
Валкур притвори очи, като си спомни какво бе станало.
— Отдавна продадох неколцината роби, станали свидетели на този кошмар.
— А какво направихте с нея? — Ники се опитваше да не мисли за подутото лице на Лизет и за тялото й, покрито със синини.
— Исках да й простя. Опитах се… На следната нощ отидох при нея. Въпреки всичко я желаех неудържимо. Тя се престори, че ми се отдава със страст, но аз не се поддадох на измамата. Тя копнееше за скитника, онзи калтак й бе по-мил от господаря на Тер Соваж.
— Господи.
— Не си спомням как съм я бил, опомних се едва когато ме замоли да престана. Но добре си спомням как я любих — никога не съм изпитвал такъв триумф, такъв екстаз. — Пръстите му стиснаха здраво чашата. — И в този миг я загубих завинаги. Познах едновременно рая и ада.
Валкур отново я погледна и сълзите, напиращи в очите му, бяха не по-малко от нейните.
— Съжалявам — каза тя. — Безкрайно съжалявам. — Беше я унищожил с прекомерната си любов. А сега унищожаваше самия себе си.
Ники се вгледа в лицето му, осветено от призрачните отблясъци на огъня. Емоционалният изблик изчезна също тъй внезапно, както се бе появил. Пред нея стоеше сякаш друг човек и я гледаше студено.
— Стига приказки. — Той остави чашата си и привдигна Ники.
— Моля ви, пуснете ме да си вървя — промълви тя. — Нали не искате да ми причините болка.
— Не. Надявам се, че този път всичко ще бъде по-друго.
— А ако не е?
— Мила моя, смятам все пак да проверя какво ще стане. — Разкаянието, което го разяждаше допреди миг, се бе стопило. Той няма да я пощади.
Ники рязко плисна в лицето му шерито и се втурна към вратата. Фортие се хвърли след нея. Тя се опита с треперещи пръсти да дръпне резето, отмести го, но в същия миг той я обгърна с ръка и я повлече навътре в стаята.