Но от какво?
— Кървенето като че ли намаля — каза тя и огледа загрижено ръката му. — Сигурен ли си, че ще успееш да издържиш до вкъщи?
— Казах ти, нищо ми няма. — Той и погледна толкова хладно, че тя потръпна. — А ти, Ники? При теб всичко наред ли е? Ще ми кажеш ли пак, че не е имало нужда да се намесвам? Че би се оправила и без мен?
— Не, разбира се. Един господ знае какво щеше да стане с мен, ако не се бе появил ти.
Алекс нищо не отговори.
Продължиха мълчаливо пътя си и стигнаха до Бел Шен в лек галоп.
— Как разбра къде съм? — попита тя накрая.
— Рьоне Бутийе те е шпионирал. Разказал на Фортие за… предстоящото ти пътуване на Север. Но след това изглежда го е загризала съвестта. Не искаше да изпаднеш в беда. — Изчака тя да каже нещо, но Ники мълчеше. — Как се справи с Рам?
— Аз… не му сторих нищо лошо. Просто сипах приспивателно във виното му.
Алекс изруга гръмко.
— И естествено направи това без съдействието на лоялните ми слуги, нали?
— Накарах насила Даниел да ми помогне.
Мъжът изсумтя.
— Добре ти е помогнала. Пъхнала те е право в устата на Фортие.
— Не бива да я виниш, Алекс. Тя просто се е доверила на Рьоне. Нали го обича.
— Е, убеди ли се най-сетне, че любовта не съществува. — Обяснил й го бе още преди месеци.
Никол си замълча и й стана тежко на сърцето. Ако до скоро Алекс бе почти влюбен в нея, сега явно не бе останал и помен от тези чувства.
Щом пристигнаха в Бел Шен, той й помогна да слезе от коня и подаде юздите на конярчето.
— Може би трябва да продължим за Ла Ронда — предложи тя, опасявайки се, че неочакваната й поява може да даде повод за клюки. Алекс изобщо не й обърна внимание, хвана я здраво за ръката и я въведе през централния вход в преддверието.
— Ами слугите? — прошепна Ники. — Ами Клариса какво ще каже?
— Мисис Леандър — викна Алекс и след секунда сивокосата жена се появи. Тя се усмихна неуверено на Ники, после пребледня, като видя кръвта по ръката на Алекс.
— Отведете мадмоазел Сен Клер в стаята за гости. Кажете да й приготвят ваната и да занесат нещо за ядене.
— Не съм гладна — рече тихо Никол.
— И чаша вино — добави той, сякаш нищо не бе казала. — Пратете някой слуга при мисис Джеймс. Кажете й, че се налага да ми зашие ръката — жената на управителя изпълняваше в Бел Шен и ролята на лекар. — И предайте на Бутийе, че може да пренощува в конюшнята. Утре ще си поговоря с него.
Икономката кимна и хукна да изпълнява заповедите му.
— Моля те, Алекс — каза му Ники, когато жената излезе. — Не искаш ли да поговорим?
Алекс я прониза със суров, хладен поглед.
— Какво има да си говорим? Глупаво бе да си мисля, че ще те убедя да останеш. Глупаво бе да вярвам, че мога да те направя щастлива. Но повече няма да повторя тази грешка. Лека нощ.
И той забърза нагоре по стълбата, така че на Никол и мисис Леандър, която току-що се бе завърнала във фоайето, не им остана нищо друго, освен да тръгнат след него.
Никол се чувстваше ужасно. Алекс й се сърдеше и това бе естествено. По-точно казано, побеснял бе от гняв. Хиляди пъти го бе виждала разгневен, но никога не се бе държал така ледено. Струваше й се тъй дистанциран, сякаш никога не ще успее да се приближи отново до него.
Двадесет и първа глава
Ники се окъпа и изсуши косата си на огъня. Празното легло в ъгъла изглеждаше примамливо: имаше такава нужда от сън.
Благодарна бе за проявената от Алекс деликатност. Остави я да спи сама в стаята за гости. Така няма да тръгнат приказки, които лесно може да стигнат до ушите на Клариса. Някой може да предположи, че го прави само заради себе си, но Ники знаеше, че не е така. Алекс пет пари не даваше какво ще си помисли бъдещата му жена, или пък който и да е друг.
Ники облече меката бяла памучна нощница, която мисис Леандър й бе донесла, качи се на леглото и се мушна между чистите хладни чаршафи. После се зави до носа и затвори очи.
Помоли Алекс да й позволи тя да се погрижи за ръката му, но той не се съгласи. Тежките стъпки на мисис Леандър по стълбата, както и малко по-леките крачки на Нора Джеймс й подсказваха, че двете са се заели с това. Алекс търпеше стоически всичко.
Ники легна на една страна и бухна пухената възглавница. Толкова бе изтощена, че очакваше мигом да заспи. Но вместо това пред очите й бе само мрачното изражение, с което Алекс й заяви, че бил постъпил като глупак.
Буца й заседна на гърлото. Не искаше да го обижда и дори за миг не бе помислила, че той може да изтълкува опита й за бягство като израз на пълно безразличие към него. Но двамата никога не бяха си казвали какво изпитват един към друг. Алекс като че ли не бе способен да направи любовно признание, а тя само би влошила положението, ако му каже колко държи на него.