Очите й се напълниха със сълзи и тя напразно се опита да ги спре. Спомни си как я държеше в ръцете си в покоите на Фортие и я притискаше тъй плътно до себе си, че тя чуваше биенето на сърцето му, докато той й нашепваше утешителни думи на френски. Винаги й помагаше, винаги я защитаваше. Тази вечер дори живота си рискува заради нея.
Представи си едрото му, силно тяло, унесено в неспокойна дрямка на голямото легло с балдахина.
Трябваше да му е благодарна за проявената тактичност. Да се радва, че не настоя да остане при него. Но вместо това тя си представи как я люби, как я целува и гали, разпръсквайки страховете я.
Тя желаеше Александър. Желаеше го както винаги. Но тази нощ, след като едва избегна изнасилването, тъй различно от любовта, която бе свикнала да получава, тя го пожела по-силно от всякога.
Копнежът я изгаряше, тя така пламтеше от страст, че почти обезумя. Затова не посмя да отиде при него. Не посмя да му признае истинските си чувства.
Обичам те. Умирам винаги по малко, когато си тръгваш, след като си ме любил. Всеки път, когато ръцете ти ме омагьосват, а аз си мисля, че скоро ще галиш с тях Клариса. Готова съм света да обърна, за да ти родя деца и остана с теб до края на дните си.
Но не мога да пожертвам честта си. Не мога да опетня фамилното име.
Ники легна по корем и ороси възглавницата със сълзи. Как да му каже, че го обича, след като това означава да се превърне в играчка в ръцете му?
Но можеше ли да мълчи и да го остави да си мисли, че е изпитвала просто животинска страст? Или че любовта не съществува?
Тялото й се разтърси от ридания. Как й се искаше да изтърчи и да подири утеха при него, да стопли сърцето му.
Но не отиде. Само мълвеше безспир името му в мрака и притискаше възглавницата вместо неговата гръд. По едно време все пак стана и дръпна резето на тежката дървена врата. В този миг обаче си помисли за Клариса и за опасността да роди извънбрачни деца и се върна.
Обичам те, повтори тя още веднъж. Ах, дано успее да му каже истината, преди да стане прекалено късно.
Посред нощ Алекс се събуди от почукване на вратата. Стана, наметна виненочервения си халат и отвори. На прага стоеше Рам. По лицето му се четеше тревога, под очите му имаше тъмни кръгове и ъгълчетата на устните му бяха провиснали от умора.
— Всичко е наред, Рам. Ники е тук. Нищо не й се е случило.
— Слава на аллаха — каза едрият турчин, макар да не бе мюсюлманин. Облегна се с облекчение на рамката на вратата.
— Пратих ти вест. Но ти сигурно вече си бил заминал.
— Не знам с какво ме упоиха тия жени, ама ме държа с часове. Като се събудих, хукнах да я търся. Заплаших Даниел, че ще й прережа гръцмуля, но тя зъб не обели. — Той се засмя — Никол може само да се радва, че има такава приятелка.
— Ако беше мълчала така и пред годеника си, Ники нямаше да попадне в ръцете на Фортие.
— На Фортие ли?
Алекс кимна и му махна да влезе.
— Ще пийнеш ли бренди?
— Да, благодаря. Добре ще ми дойде.
Мъжете влязоха в спалнята и Рам се отпусна уморен в едно кресло пред камината, в която тлееше само жарава. Алекс му подаде чаша бренди, наля и на себе си от кристалната гарафа, оставена върху нощното шкафче и седна в другото кресло.
Рам хвърли съчки в огъня и разровя жаравата.
— Чувствам се така, сякаш съм те предал.
Алекс махна с ръка.
— Глупости. Вината е само моя. Трябваше да й кажа истината за Фортие. Длъжен бях да я задържа тук и след сватбата… и не биваше да спя с нея.
Едрият турчин се усмихна.
— Като стане белята, идваш на друг акъл, ама…
Алекс кимна уморено.
— Какво смяташ да правиш с Рьоне?
— Познаваш ли го?
— Посещаваше от време на време Даниел.
Алекс поклати глава.
— Не мисля, че е имал лоши намерения. А и без него как щях да разбера, че Никол е в ръцете на Валкур. Поел е голям риск и в никакъв случай не мога да го пратя обратно там — един господ знае какво ще направи с него Фортие.
— Понякога онези слуги, към които си проявил милост, стават най-предани.
Алекс се съгласи.
— Ники твърди, че всеки имал право на втори шанс. Утре Рьоне ще получи своя.
— А Даниел?
— Ако тя наистина е толкова предана на Никол, колкото твърдиш, предпочитам само тя да е около нея. — И той се засмя за първи път през тази нощ. — Много бих искал да видя какво ще стане, когато Даниел научи, че годеникът й е донасял всичко на Фортие.
Едрият турчин се засмя високо.
— Да. Мисля, че най-добре ще е да я оставим тя да го накаже.