Пръстите й се разтрепериха и тя се хвана още по-здраво за перилата. Поне ще си възвърне скоро свободата. След като върне дълга, Алекс ще я освободи. Щом си мисли, че тя е безразлична към него, няма причина да я задържа при себе си.
Нали точно това искаше — напомни си тя. — Пак ще разполагаш със себе си. Ще живееш така, както ти се харесва.
Защо това й се стори изведнъж толкова маловажно?
Ники се опитваше да усмири болката в гърдите си и се опитваше да се хване за тази лъжа. Как можа да се стигне дотам? Как успя така да хлътне по него, че дори собственото й щастие да й се струва маловажно? И дори мъките, на които ще са изложени извънбрачните й деца, някак избледняха пред желанието да го утеши, да го дари с любовта, от която толкова се нуждае?
Моля те, татко, кажи ми, че постъпвам правилно. Повтори ми отново, че честността и почтеността заслужават тази висока цена. Но в съзнанието й не изплуваха утешителните слова на баща й. Не се яви благият му образ. Не се разбуди спомен, който да сгрее сърцето й.
Тя впи очи в мътните черни води.
— Закриляй го, мили боже — прошепна тя. — Дай му щастие… и го накарай все някога да ме разбере.
Пристигнаха в градския дом. Щом видя Ники, Даниел избухна в сълзи.
— Господи, какво е станало? Отдавна вече трябваше да сте далеч оттук. Как ви намери — кълна ви се, нищо не съм казала. — Тя погледна уплашено към Алекс, който я гледаше мрачно.
— Ценя предаността, която проявяваш към господарката си — заяви той за нейна изненада. — Но се страхувам, че тя ще ти разкаже не много приятни неща за твоя годеник. Можете да си поговорите, като си тръгна.
— Да не е станало нещо с Рьоне?
— Не, Даниел — отговори Ники. — Той е добре.
Алекс направи знак на прислугата да се оттегли и се обърна към Ники.
— Надявам се, че през следващите седмици ще се справиш добре и сама. След като върна дълга, ще ти помогна да се установиш там, където желаеш. — Суровото му изражение внезапно се смекчи и погледът му стана почти гальовен.
— И знай, мила моя, че ще ми липсваш така, както никой друг досега.
Сърцето й се сви.
— И ти ще ми липсваш, повярвай ми — прошепна тя.
Алекс кимна сериозно и тръгна към вратата.
— Алекс?
Ръката му замръзна върху дръжката, но той не се обърна. Отвори вратата и излезе в градината, като внимателно и бавно я затвори зад себе си.
Цели три седмици не получи никаква вест от Алекс. Даниел направи на нищо Рьоне, а той го удари на отчаяни молби за прошка и я уверява в неувяхващата си любов до мига, в който тя обеща въпреки всичко да се омъжи за него. Така хвалеше Алекс, че Ники се просълзи и се оттегли в стаята си.
Франсоа дойде да я посети. Беше не по-малко отчаян от нея.
— Александър е съвсем зле. Никога не съм го виждал такъв. Блъска по осемнайсет часа на ден, удавя мъката си в работа. Клариса беснее. Твърди, че я пренебрегвал и е напълно права. — Франсоа поклати глава. — Доскоро изглеждаше толкова щастлив. Просто не разбирам какво става. — Той погледна умолително Ники. — Знам колко държи на вас. Моля ви, поговорете с него и разберете какво му е.
— Алекс вече не идва при мен.
— Как? Но защо? Аз мислех…
— Като се оженят с Клариса, ще ми върне договора. Тогава ще се махна оттук. Навярно ще отида в Савана или в Чарлстон.
— Мислех, че го обичате. Вярно, не сте го казвали, но бях убеден, че…
— Не мога да стана негова жена, Франсоа, и никога няма да му стана любовница. Не мога да го деля с друга жена. Предполагам, че ме разбирате.
Франсоа се отпусна на дивана.
— Да, разбирам ви.
Повече не споменаха за Алекс.
Ноември премина сравнително спокойно, но оживлението по улиците нарасна и припомни на всички, че наближават Коледните празници.
Два пъти ходиха на обяд с Мишел. Макар че Ники не можеше да се съсредоточи и веселостта на посетителите в ресторанта й се струваше някак неуместна, тя все пак се радваше на възможността да поговори с приятелката си.
— Разкажи ми за Томас — помоли Ники, защото й се искаше да чуе нещо радостно.
— Попита ме дали съм съгласна да стана негова жена и аз казах „Да“.
— О, Мишел, това е прекрасно! — тя протегна ръка през масата и стисна десницата на приятелката си. — Определихте ли вече датата на сватбата?
— Точно след четири месеца. Струва ми се цяла вечност, но Томас иска да дойде с мен в Батон Руж, за да поиска официално ръката ми от татко. Той сигурно ще бъде във възторг от него.
— Разбира се, и майка ти също.
— Даже леля ми не може да го нахвали.