— С тоя си чар Томас може да накара и просяк да му подари обувките си.
Мишел се засмя.
— А с теб какво става? — запита тя и погледна Ники със зелените си очи. — Навестява ли те Александър?
— Не — сведе очи Ники. — Не очаквах, че ще ми липсва толкова.
— Ах, Ники. Толкова ми е мъчно за теб.
— Продължих да водя книгите му. Исках да му сторя някакво добро, преди да си тръгна. А и така убивам времето… Прегледах и подредих всички сметки от последните десет години, но ми трябват копията на Луи Мутон, за да ги сравня.
— Защо не пишеш на Александър? Може сам да ти ги донесе.
— Мислех си за това. Но ако го видя, само ще се разстроя още повече.
— Да, сигурно е така. Но ако ставаше дума за Томас, аз щях да се стремя да прекарам с него всеки миг преди раздялата.
Чак до вечерта думите на Мишел отекваха в мислите на Ники. Толкова малко време оставаше. И все пак тя не смееше да се срещне отново с него. Не беше сигурна, че ще намери сили да се раздели отново с любимия мъж.
— Алекс, радвам се да те видя — Томас подаде ръка на приятеля си. — Нали не си забравил Мишел?
— Здравейте, мадмоазел Кристоф — Алекс докосна устни до ръкавицата й. — За мен е удоволствие да ви видя отново.
— Отслабнал си — укори го Томас. — Пребиваш се от работа.
— Малко изоставаме с жътвата, но мисля, че скоро ще успеем да наваксаме всичко. Новите машини се оказаха дори по-добри, отколкото очаквах. Затова дойдох — да поговорим. Искам да прегледаме новите договори, които ми даде Луи Мутон.
— А, като стана дума за Мутон — намеси се ненадейно Мишел. — Вчера обядвах с Никол. Тя е прегледала счетоводните ви книги. Остава й само да ги свери с екземпляра, който е у вашия комисионер.
Алекс положи усилие, за да прикрие чувствата си.
— Ще се погрижа да го получи. Благодаря ви, че ми казахте. — Той се усмихна насилено. — Чух, че скоро ще мога да ви поздравя.
— Така е, приятелю — потвърди Томас. На теб трябва да благодаря. Ако не бяхте вие с Никол, ние нямаше да се срещнем.
— Да, явно Никол е отговорна за много неща.
След като обсъдиха с Томас деловите въпроси, Алекс се отправи незабавно към кантората на Луи Мутон. Опитваше се да заглуши гласа, който му нашепваше, че иска да използва книгите само като предлог да види Ники. Всъщност сметките слабо го интересуваха. Те бяха само добър повод.
Не завари Мутон в кантората, но тъй като продължи упорито да чака, младият помощник на комисионера най-сетне му даде книгите. Преди да ги отнесе на Ники, той трябваше да отиде на две други делови срещи, които като че ли се проточиха до безкрай, както и ранната вечеря с един стар приятел, който явно забеляза, че умът му е другаде.
— Много се преуморявате, Александър — каза Джонатан Уайтмор. Въпросът не е чак толкова важен. Искате ли да го обсъдим, когато се поосвободите малко?
— Може би сте прав — съгласи се Алекс и въздъхна с облекчение. — Тази вечер много неща ми се въртят из главата. — Например срещата с Никол Сен Клер. Естествено, не ще може да се люби с нея и дори няма да я докосне. Но искаше поне да я види.
В осем часа вече крачеше забързано по Тулуз стрийт към градската си къща. Тя бе слабо осветена. Запалени бяха само лампите в кабинета, където вероятно стои Рам и в спалнята на Ники на втория етаж. Като си помисли за нея, пулсът му се учести.
Стиснал тежките книги, подвързани с кожа, Алекс почука на резбованата входна врата. Фредерик му отвори и го посрещна сърдечно усмихнат.
— Добър вечер, сър.
— Добър вечер, Фредерик. — Погледът му се стрелна по стълбата, отвеждаща към стаята на Никол.
— Предпочете да вечеря горе — поясни слугата. — Напоследък често прави така.
Алекс свъси чело.
— Да не е болна?
— Не. Не. — Фредерик като че ли искаше да каже още нещо, но си замълча.
А и Алекс не го запита.
— Да й съобщя ли, че сте дошъл или сам ще се качите?
Знаеше, че трябва да почака долу, за да не придава толкова интимен характер на срещата им, но вместо това каза:
— Аз ще ида при нея.
Стискайки все така здраво книгите, които леко, се бяха овлажнили от притеснението му, той се изкачи по стълбата и почука на вратата й.
Двадесет и втора глава
Измина миг, втори. Алекс стисна още по-здраво книгите. В следващия момент Ники отвори вратата и той въздъхна. Стоеше пред него в семпла бяла нощница. Разпуснатите й коси падаха чак до талията и бяха още по-хубави, отколкото си ги бе представял.
— Тази сутрин бях при Томас — каза той с внезапно прегракнал глас. — Там заварих Мишел и тя ми каза, че си работила по книгите и ти остава само да ги свериш с екземплярите, които са у Мутон.