— Да — прошепна едва чуто тя.
— Луи го нямаше, но помощникът му се разтърси и ги намери. — Избягвайки да я гледа в очите, той влезе в стаята и остави документите на бюрото, което Никол бе наредила да разположат в единия ъгъл на стаята. Когато се обърна към нея, ръцете му трепереха.
— Много рано си лягаш, защо така? — Достатъчно бе да спомене това и усети познатото присвиване в слабините.
Така му се искаше да отиде при нея, да я вземе в обятията си, да я занесе на ръце до леглото и да й смъкне дрехите. Искаше да я целува до забрава, копнееше да усети гърдите й в дланите си. Искаше да потъне в нея и да разбуди страстта й, да я накара да почувства какво изпитва към нея.
— Тази вечер реших да работя тук — каза тя, като смутено мачкаше розовия колан на нощницата си. Под светлината на лампата ръцете й изглеждаха ужасно крехки. Когато нервно облиза пълните си устни, той едва се удържа да не отиде при нея, да я грабне и да я притежава поне за кратко.
— Надявам се, че всичко се нареди както искаше — каза той. — Тоест… дано да си най-сетне щастлива.
Откакто ме напусна, не съм била щастлива нито за миг — отговори му мислено тя.
— Добре съм, благодаря. А при вас как е? Върви ли жътвата?
— Да, благодарение на парната машина на Рильо вече работим далеч по-бързо и по-успешно.
— Всички, предполагам, са добре?
Всички, освен мен — помисли си той.
— Ами имаме обичайните проблеми. Нищо особено.
— Ще нощуваш ли тук?
Боже, как ми се иска. Искам да остана тук и тази нощ, и завинаги. Но само ако ме приемеш в леглото си.
— Ще успея да хвана среднощния параход. Най-добре е да се прибера веднага.
— Да, сигурно така ще е най-правилно — но когато Алекс кимна горчиво, сърцето на Ники подскочи. — Кога ще наминеш отново?
— Не зная. Ще пратя някой да вземе книгите, като си готова.
Ами ако изобщо не дойде преди тя да замине? Ами ако това е последната възможност да му каже истината?
— Благодаря ти за труда — каза той.
— Няма за какво. Това е твърде нищожна отплата за добрината ти.
— Добрина ли? — Лицето му помръкна. — Какво добро ти направих, като отнех девствеността ти? И те държах пряко волята ти в този дом? Изневерих на дружбата ни с баща ти, като те принудих да ми станеш любовница.
— Не говори така, Алекс. Всичко това вече няма значение.
— За мен има. И винаги е имало. Явно то бе по-силно от мен. — Той я погледна с питащи очи. — Не зная с какво да ти се отблагодаря.
Гърлото й се сви. Едва можеше да говори. Той бе толкова едър, мъжествен и горд. И тъй ужасно самотен.
— Можеш да го направиш — прошепна тя.
— Кажи ми как — запита той, — кажи ми как и ще го направя.
— Остани тази нощ при мен.
Алекс я погледна смаяно.
— Не знаеш ли, че те обичам? Че всеки ден, прекаран без теб, е безкрайно мъчителен за мен? Че завинаги бих останала при теб, ако беше възможно?
Той прекоси стаята с едри стъпки. Протегна ръце към нея, взе я в обятията си и зарови лице в косите й.
— Обичам те — прошепна той в ухото й. — Обичам те повече от живота си. Опитах се да те забравя, но не можах.
Ники се вкопчи в него.
— Алекс. — Тя зарови пръсти в косата му. — Толкова исках да повярвам, че ме обичаш, но не бях сигурна. Не очаквах някога да ми го кажеш.
— Имам нужда от теб, Ники. Сега, след като те намерих, разбрах, че не мога да се справя без теб.
Ники го целуна по очите, по устните.
— Обичай ме, Алекс. Ще забравя за всичко друго на света, освен теб.
— Обичам те — промълви той и я зацелува, докато тя остана без дъх. Чуваше как сърцето й бие до гръдта му, долавяше учестеното й дишане. Тя ухаеше на теменужки и на нещо много женствено, което винаги го бе омайвало. Толкова я желаеше, че ръцете му трепереха. Бореше се срещу подтика да я вземе на мига, да влезе в нея и да я накара непрекъснато да повтаря, че е само негова.
Но вместо това започна нежно и леко да я целува, изпълнен със страст, после леко развърза лентата, придържаща нощницата й и допря устни до гръдта й. Ники простена и се отпусна в ръцете му. Пръстчетата й започнаха да разкопчават ризата му, после се плъзнаха по тялото му и загъделичкаха зърната на гърдите.
Алекс задиша тежко. Спря само колкото да смъкне бързо ризата си и да свали ботушите. Ники му помогна да прекара ръкава над превръзката, която още носеше. Наведе се и го целуна над раната.
— Обичам те — прошепна тя и той взе лицето и в шепи, зацелува го нежно, сякаш искаше да отговори на онова, което току-що бе казала.
След като нощницата се плъзна по раменете и бедрата й, той я взе на ръце и я отнесе на леглото. Гол, изгарящ от страст, той покри пламналата й плът с безброй целувки и простена, когато пръстите й обгърнаха възбудения му член.