Ники го натисна леко и го обърна по гръб. Плъзна устни и език по гърдите му и по стегнатия му корем. Алекс потръпна, когато тя не спря дотам, а продължи да го целува все по-надолу, докато меките й, пълни устни поеха пулсиращия му член.
За пръв път след онази нощ в ловната хижа тя му се отдаваше доброволно. С устни и език му показваше колко го обича — първо плахо, след това все по-уверено, защото усещаше как той набъбва все повече, като че ли щеше да се пръсне всеки момент. Алекс стенеше, но тя спря, докато не обгърна талията й със силните си ръце и не я вдигна върху себе си.
— Мечтаех за това, шери. Мечтаех за деня, в който ще ме любиш, без да те принуждавам.
— Никога не си ме принуждавал — призна си тя. — Обичах те още от самото начало.
И за да го докаже, тя се отпусна надолу, докато усети върху портичката си твърдия му член. Нададе вик и го пое в себе си, а Алекс проникна в нея със стон, проникна надълбоко, докрай, докато и двамата бяха обхванати от горещи тръпки.
Едновременно й бе горещо и студено. Тръпнеше и зъзнеше от страст. Стегна мускулите на бедрата си и влезе във всепоглъщащия ритъм на удоволствието. Само след минути потъна във въртопа, който я накара да обезумее. Почти не забеляза, че той сключи ръце на ханша й, усети само как страстта експлодира в нея, когато проникна още по-надълбоко в тялото й.
После той я издигна рязко нагоре и я обърна по гръб. Приведен високо над тялото й, той се заби в плътта й с дълбоки, силни тласъци.
Ники впи пръсти в мускулестите му рамена и извика името му, но той забави движенията си. Обладаваше я отново и отново, неспирно следвайки ритъма, докато двамата стигнаха до ръба на бездната и се сгромолясаха в нея.
— Алекс — промълви Ники и го чу да шепне името й точно когато неудържимо я разтърси страстта. Мускулите му се стегнаха, той вля в нея семето си тъй мощно, че за сетен път пролича колко е бил закопнял. После се отпусна и я взе в прегръдките си.
— Не вярвах вече, че ще мога пак да те държа в ръцете си — прошепна той.
Тя почти съжали, че го е направил. Защото вече не можеше да отрича гибелната истина.
— Никога няма да те напусна, Алекс. Поне докато все още ме желаеш.
— Тогава ще останеш с мен завинаги — заяви той и я целуна по нежната шия.
Унесоха се за кратко, после пак се любиха, този път по-бавно, и после още веднъж на разсъмване.
— Трябва да ти кажа още нещо — заяви Ники, докато лежаха изнемощели и тя се гушеше блажено в прегръдките му.
Алекс се засмя и вдигна вежди.
— Бременна си.
Ники се засмя и галено го мушна в ребрата.
— Не. Става дума за онова, което рече вчера. За онова, което мислиш, че си ми сторил.
Алекс стана сериозен. Притисна я още по-силно към себе си.
Ники го помилва по бузата.
— Може би трябваше да подходиш другояче. А може би пак би сторил същото. Тогава постъпи така, както реши, че ще е най-добре за двама ни. Но ти ме възнагради трикратно за всичко, което ми отне.
— Само мъка ти причиних — каза той.
— Лъжеш се, Алекс. Ти ме избави от една съдба, който не бих искала дори да си представям. Грижеше се за мен, прие ме в дома си, предложи ми не само храна и подслон, но и приятелството си. Повярва в мен тогава, когато никой не вярваше. И нещо още по-важно: възвърна ми куража. Ти ме върна към самата мен. — Алекс приближи дланта й до устните си и нежно я целуна.
— Преди да се появиш ти — продължи Ники — аз бях забравила коя съм. Сега вече се опомних и никога няма да допусна подобно нещо. Каквото и да се случи оттук нататък, Алекс, това ще си остане най-големият подарък, който съм получавала.
Той я целуна гальовно.
— А аз никога няма да забравя какъв безценен подарък ми направи, като ме дари с любовта си.
Същият ден Алекс се завърна с безкрайна неохота в Бел Шен, като й обеща да се върне колкото може по-скоро, най-късно след три-четири дена.
Независимо от това на Ники й олекна на сърцето. Алекс бе влюбен в нея. Толкова дълго бе копняла да чуе тези думи, но същевременно се страхуваше от тях, защото знаеше колко силно ще я привържат към него. И ето че това стана, но след като разкри собствените си чувства, любовта му я изпълни само с радост.
Ники отказваше да мисли, за каквото и да е друго до деня, в който той щеше да дойде отново. Опитваше се да забрави за сватбата, която трябваше да се състои само след няколко седмици.
Освен това се опитваше да пренебрегне и друг факт. Алекс основателно подозираше, че е забременяла. От една страна се усмихваше при мисълта как ще се зарадва на вестта, че ще става баща.
И все пак никога не ще може да признае бащинството си.