Алекс го погледна смаяно.
— Художник ли? — изръмжа той. — Ако искаш да цапаш с четката, ела в Бел Шен, там има доста за мазане.
— Алекс! — прекъсна го Ники. — Какво ти стана, за бога? Франсоа ти довери своята мечта, а ти… ти се държиш като арогантно магаре!
Алекс я погледна така, че тя млъкна.
— Простете, мадмоазел Сен Клер, но ми се струва, че този разговор засяга единствено брат ми и мен. Ако държите вие да му отговорите вместо мен, можете да направите това веднага. Приятен ден.
— Да не си посмял да си тръгнеш сега!
Но както обикновено той посмя и дори затръшва шумно вратата зад себе си. Ники въздъхна огорчено.
— Наистина го обичам — каза тя на Франсоа, — макар че понякога е ужасно твърдоглав и арогантен.
— Нали ви казах, че така ще стане.
— Вярно е. — Тя сложи ръка на рамото му, за да го утеши. — Но не бива веднага да се отчайвате. Искате ли да пием кафе? Закусвали ли сте?
— Точно това смятах да направим, но се страхувам, че вече нямам апетит.
Ники кимна.
— Никой не знае по-добре от мен как умее Алекс да полива другите със студена вода.
Франсоа отвори вратата.
— Нека аз да поговоря с него — каза Ники. Може би ще ме изслуша, ако има достатъчно време да обмисли всичко.
— Съмнявам се, но ще ви бъда благодарен, ако опитате.
През близките дни Алекс нямаше да се появи. Ники използва времето, за да прегледа още веднъж документацията на Бел Шен. В петък вече бе сигурна — Луи Мутон мамеше Алекс от години.
— Ще кажем на Алекс като дойде — предложи Рам.
— Не, приятелю. Имам по-добра идея. Като научи какво е направил комисионерът му, той сигурно ще го убие или поне ще го пребие до смърт. И Мутон може и да не му върне парите. По-добре ще е да го заплашим, че ако не върне парите, и то с лихва, ще го разобличим. Имаме силни аргументи. А той ужасно държи на реномето си. Да не говорим, че може да отиде за години в затвора.
Рам се засмя.
— С тези пари Алекс ще може да се издължи на Фортие. И няма да се венчае за Клариса.
Ники така грейна, че сякаш освети цялата стая.
— Точно така.
Двадесет и трета глава
— Но това е абсурдно! Какво безсрамие!
— Така ли, господин Мутон? — запита хладно Ники. — Не мисля. — Стояха с Рам пред елегантното бюро в кантората на комисионера.
— Как имате дързостта да твърдите подобно нещо? — запита възмутено Мутон. — Вие сте просто новата любовница на Александър — една долна курва!
Рам се наведе напред и гневно погледна мъжа, като изопна мускули.
— Предупреждавам ви да не обиждате дамата. Още преди Алекс да научи за измамата и да ви смели от бой, аз ще ви науча на поведение.
Мутон се отпусна на стола. Почеса се с костеливия си пръст между колосаната бяла яка и зачервената шия, после приглади снежнобялата си ленена риза.
— Кой ви наговори тия измислици?
— Помощникът ви дал на Александър вашите копия от търговските книги на плантацията — каза Ники. — А аз разкрих измамата.
— Вие? Та вие сте жена. Какво разбирате от счетоводство?
— Баща ми бе Етиен Сен Клер, собственикът на плантацията Медоууд. От него се научих.
Погледът на Мутон изведнъж се изцъкли. Видяха, че го обзема паника.
— Книгите, които помощникът ми е предал на Александър, не са пълни. Още не са нанесени някои разходи. Само в действителните книги са нанесени разходите, които трябва да се приспаднат от приходите.
— А, така ли? — Ники вдигна вежди. Отскубна едно несъществуващо конче от морскосинята си копринена рокля, вирна брадичка и загледа Мутон право в очите. — А защо бе необходимо да водите две различни книги?
— Ами-и… просто от предпазливост… ако нещо се изгуби. Вие не познавате тънкостите на занаята.
Ники му се усмихна иронично.
— Щом е така, ще трябва да привлечем някой експерт. Явно случаят трябва да бъде изяснен от полицейски служител — естествено, със съдействието на Алекс.
Мутон преглътна тревожно.
— Наистина не се налагат подобни мерки…
— Така ли? Тогава ще ги избегнем… но първо ще върнете парите на Алекс.
— С лихвите — добави Ники.
Мутон простена.
— Вие ще ме разорите.
— Едва ли. Предполагам, че умело сте ги вложили и умножили стократно.
— Но как да му ги дам, без да разбере за нашето… споразумение?
— Ами измислете нещо. Например, че някоя далечна роднина му ги е оставила в наследство. Сигурно ще проявите достатъчно изобретателност.
Мутон кимна вдървено.
— А след това очаквам да напуснете Ню Орлиънс.
— Да го напусна ли? Трябваха ми години, за да се утвърдя в бранша. Как така ще замина?