Ники скокна.
— Така ли?
— Да, в седем сутринта. — Той се обърна към огледалото и си върза бялата папионка.
— Вчера пратил човек в Бел Шен да ми каже, че било нещо спешно. Дано не се е провалил някой договор.
— Убедена съм, че поводът е съвсем друг. — Ники се помоли наум Мутон да спази точно уговорката им и да върне парите на Алекс.
— Дано си права — каза той. След като закопча жилетката си, Алекс пристъпи пак до леглото. — Защо не поспиш още малко? — Той отметна кичурите, паднали на челото й и я целуна по бузата.
— Кога ще дойдеш пак?
— Чак след няколко дена, за съжаление. Трябва да отида в Бел Шен, но ти обещавам да се върна при първа възможност.
Ники се протегна и прозя, после се облегна на хладната махагонова табла на леглото. Сбра косите си и ги преметна през рамо. Като вдигна очи, забеляза, че Алекс е впил поглед в разголените й гърди, които се подаваха над завивките.
— Уверявам ви, мадмоазел, че Луи Мутон може да почака, ако пожелаете. — Обхвана в шепа налятата й гръд и леко я притисна.
Ники усети как пламва от възбуда.
— Не — прошепна тя с известно усилие. — По-добре иди виж какво иска.
Алекс въздъхна разочаровано, наведе се и я целуна.
— Ще се върна колкото може по-скоро. — Ники едва го дочака да излезе и изхвърча от леглото. Повика Даниел, нареди й да донесе топла вода, изкъпа се набързо и се облече. Сигурна бе, че след като научи радостната вест, Алекс веднага ще дотърчи при нея.
Искаше да изглежда добре в мига, когато той ще я помоли да му стане жена.
Ники го чака до вечерта, но Алекс не се появи.
Може би Мутон не му бе дал парите. Или пък той бе хукнал към Фелисиана, за да върне дълга си на Фортие. Нищо чудно и да е отишъл при Клариса, за да изясни отношението им веднъж завинаги.
Сигурно щеше да дойде утре.
И тя отново го чака цял ден, но напразно.
В петък изпрати Рам в кантората на Мутон. Едрият турчин завари комисионера да опакова багажа си. Готвеше се да напусне града.
— Мутон е изпълнил точно исканията ви — докладва той на Ники. — Показа ми документа, с който е изплатил цялата сума на Александър. Той се е подписал, че е получил наследството, завещано му от далечна роднина, живееща във Франция.
— Вярвате ли му?
— Беше прекалено уплашен, за да лъже. Явно е върнал парите.
— Защо тогава Алекс не дойде при мен?
— Сигурно е отишъл да плати дълга си и да изясни отношенията с Клариса.
Думите му само засилиха опасенията на Ники.
— Може и така да е… но не е изключено да съм се лъгала относно намеренията му. Двамата с Алекс си поговорихме за много неща, но той не каза, че смята да се ожени за мен.
— Александър ви обича — увери я Рам. — И ще поиска ръката ви.
Ники не отговори. След няколко часа пристигна пратеник от Бел Шен, който ги извести за предстоящото посещение на Алекс. Тази вечер щеше да научи какво мисли да прави той.
— Не се тревожете — утешително каза Даниел, като видя как Ники губи надежда. — Всичко ще се нареди.
— Дано си права, Даниел.
Ники чу гласа на Алекс долу във фоайето и си капна парфюм зад ухото. Избрала бе семпла рокля от тъмнозелена коприна, която не само й стоеше добре, но и Алекс много я харесваше.
Той я чакаше в преддверието, облечен в черен вечерен костюм. Очите му сияеха от любов. Без да обръща внимание на присъствието на слугите, мъжът я целуна страстно, така че тя буквално се олюля.
— Ще излезем да вечеряме — заяви той, като най-сетне я освободи от прегръдките си. — В един елегантен, скъп ресторант. — Отиде до позлатената масичка и взе голяма кутия с лилава панделка. — Това е за теб, любов моя.
— Какво представлява? — Тя развърза лентата с нервна усмивка.
— Надявам се, че ще ти хареса.
Вдигна капака и видя прекрасна рокля от златиста коприна, поръбена с тюл и украсена със ситни перли. Вдигна се на пръсти и го целуна по бузата.
— Приказна е, Алекс.
— Франсоа ми даде адреса на шивачката ти, така че трябва да ти стане.
— Говори ли с него?
— Да. Отдавна трябваше да си кажем някои неща. И най-сетне това стана, благодарение на теб. — Алекс я взе в обятията си. — Обичам ви, мадмоазел Сен Клер.
Сърцето на Ники лудо заби. Значи ще поиска ръката ми! Сигурно ще го направи тази вечер!
— Време е да се облечеш и да тръгваме — прошепна той, като погали крайчеца на ухото й. — Иначе има опасност да не мръднем оттук.
На Ники й беше все едно. Искаше само Алекс да каже най-сетне онези думи, които тъй дълго бе очаквала да чуе. Но само кимна и хукна нагоре по стълбата, за да смени дрехите си.