— Къде отиваме? — запита Ники след малко, докато прекосяваха с Алекс градината. Тайно се надяваше, че ще я заведе в Сен Шарл, най-елегантното заведение на Ню Орлиънс. Ако отидат там, значи е говорил с Клариса и е разтрогнал годежа им. Значи е свободен и ще се ожени за нея.
— Знам едно очарователно малко заведение в покрайнините на града. Не е голямо, но е уютно. Мисля, че ще ти хареса.
„И никой няма да ни види.“ — помисли си Ники и настроението й се развали. Но реши, че Алекс може да е просто в романтично настроение и затова иска да са далеч от хорските погледи.
— Прекрасно — отвърна тя.
Така и се оказа. Ресторантът се намираше в старинна, изоставена испанска крепост. Зад дебелите зидове бе много уютно. Лампите, окачени на дървените каси на вратите, хвърляха мека жълта светлина, носеше се тиха музика и палмите в качетата създаваха чувството за уединеност на всяка от масите, огрявани от свещи.
— Изглеждаш пленително — промълви той, като смъкна ръкавицата й и я целуна по ръката. За разлика от обикновено говореше на френски. Непрекъснато й повтаряше колко я обича и я изпиваше с очи. Роклята, която й подари, имаше опасно дълбоко деколте и така подчертаваше заоблената й гръд, че тя се чувстваше малко неудобно.
— Едва се сдържам да не те изям още тук — прошепна Алекс и на Ники и стана още по-топло. Пулсът й биеше лудо, а тя изтръпваше само като си представяше как ще се докосне до нея.
Ядоха рибена супа — истински деликатес, после стриди и агнешки медальон, пълнен със спанак и гъби. Към ястията им поднесоха подходящи вина, а за десерт опитаха суфле от круши с шампанско.
Алекс говореше за Франсоа и за някакво писмо, което получил от баба си. Но все не идваше ред на думите, които очакваше Никол.
— Как върви жътвата? — запита тя с надеждата, че ще преминат от тази тема на въпроса за Фортие и ипотеката.
— Почти свършихме. Но се страхувам, че ще трябва да си потърся нов комисионер. Луи Мутон напуска града.
Стомахът на Ники се сви.
— Как така?
— Кой би предположил…
— Каза ли ти защо?
— Спомена само, че искал да се захване с нещо ново. — Алекс стисна дланта й. — Но стига сме приказвали за работа. Тази вечер трябва да си поговорим за нещо по-важно.
Ники се усмихна, пулсът й се учести.
— За какво?
— За любовта. — Погледът му се плъзна по шията й, по раменете и се прикова на гърдите. — Мисля, че е време да си тръгваме.
Алекс стана и дръпна назад стола й. Ники се усмихна неуверено и също стана.
„Може би ще го направи в каретата — помисли си отчаяно тя. — Сигурно там ще поиска ръката ми.“
Но не стана така. Алекс само я целуна тъй страстно, че тя се разтрепери. Широката му десница се пъхна в деколтето, хвана я за гърдата и загали зърното, докато се втвърди.
Ники нададе лек вик и се притисна към него. Когато стигнаха вкъщи, на нея почти и се виеше свят, желаеше го безумно. Но щом кочияшът отвори вратата и я лъхна хладният нощен въздух, тя изтрезня.
Няма да ми предложи брак, установи девойката, и я обзе мрачна безнадеждност. Ще се венчае с Клариса.
Потресена и смазана влезе в къщата. Препъна се на стълбата, но Алекс я подхвана.
— Струва ми се, че шампанското ти дойде множко.
— Да, да, чувствам се някак особено. — И ми е ужасно зле, добави тя наум.
Алекс я занесе догоре на ръце. Ники обгърна шията му. Той отвори вратата с ритник и я положи на леглото. Помръкна, като забеляза колко е пребледняла.
— Не изглеждаш добре. Ще повикам лекар.
— Не, не. Просто ми прилоша от шампанското. След минутка ще се съвзема.
Алекс я съблече. Когато неволно докосна гърдите й, потръпна. Ники си наложи да остане спокойна.
— Алекс?
Той я целуна по челото.
— Какво има, любов моя?
— Искам да знам, дали нещо… се е променило в отношенията ни. Кажи ми точно какво чувстваш.
Алекс стисна хладните й ръце в топлите си шепи.
— С всеки миг те обиквам все повече и повече. Ще се грижа за теб и ще те направя щастлива. Нищо не се е променило.
Ники преглътна мъчително и се опита да възпре напиращите сълзи.
— Знам, че искаш да ме любиш, Алекс, но… наистина не се чувствам добре. Имаш ли нещо против да го отложим?
— Разбира се, че нямам нищо против. — Той й се усмихна и чаровните му трапчинки пак се появиха. — А и трябва да си тръгна в ранни зори. — Той леко я целуна по устните. — Но бих бил щастлив да те подържа просто в обятията си, ако не възразяваш.
— Благодаря — прошепна тя.
Съблякоха се. Алекс свали дрехите си с резки и бързи движения, но набъбналият му член издаваше възбудата, която той се опитваше да прикрие. Нейното тяло реагира по същия начин, но тя не се поддаде на страстта.