Не се и съмняваше, че Алекс я желае. Дори предполагаше, че я обича посвоему. Но обичаше и Бел Шен. Обичаше империята, създадена от неговия род, и искаше да разшири границите й. Ники осъзна, че Алекс никога не е имал намерение да се жени за нея. От мига, когато е усетил, че му харесва, той се е стремял само към едно — да я превърне в своя любовница. И бе успял.
Той ще се ожени за Клариса Едикот. Този брак ще удвои състоянието и властта на фамилията дьо Вилие. Как можеше да е толкова наивна, та да повярва, че той ще се откаже от всичко това?
И за какво? За да се ожени за една крепостна, бедна като църковна мишка?
Гърлото я заболя от усилието да сдържа сълзите си. През дългите нощни часове усещаше как закрилнически я притискат ръцете му, как я обгръща със силното си тяло. Престори се на заспала, но остана будна до зори. Когато Алекс се събуди на развиделяване, тя изглеждаше още по-бледа и изнемощяла.
— Ако не се оправиш до вечерта — рече той, — кажи на Рам да повика лекар.
— Добре съм — прошепна тя. — Нищо ми няма.
— Утре вечер ще дойда лично да се убедя в това. Може и по-рано, ако искаш.
— Казах ти, че нищо ми няма.
Алекс нежно я целуна.
— Обичам те, скъпа моя. Имай доверие в мен. Всичко ще се оправи.
Доверие. Колко често се бе осланяла на него.
— Вярвам ти, Алекс. Ти никога няма да ми сториш зло.
Той я погледна някак странно, сякаш искаше да й каже нещо важно, но си замълча.
— Ще се видим утре вечер.
— Добре.
Целуна я за последен път и Ники неволно се вкопчи в него, като вложи в целувката си цялата любов, която изпитваше и която трябваше да забрави.
— Пази се, Алекс — извика тя, докато той излизаше през вратата.
— До утре — повтори той. И изчезна.
— Сега вярвате ли ми? — запита Ники Рам, който следобеда дойде при нея и Даниел в кабинета.
— Всичко е точно както казвате. Сватбата ще се състои, независимо от това, че е изплатил дълга към Фортие.
Ники се отпусна на кожения диван пред камината.
— Значи ще изпълните молбата ми? Нали ще ми помогнете да избягам?
— Защо не се опитате да го вразумите?
— Толкова пъти вече опитвах.
Рам кимна, защото разбра колко е права. Ники му подаде някакъв вестник.
— Отворете на трета страница. Има една статия за Тексас. Някъде по средата.
Рам разгърна вестника и прочете набързо публикацията.
— Вие шегувате ли се? — запита той, като я погледна смаяно.
— Никак даже не се шегувам.
— Смятате да отидете в Тексас? И да се омъжите за човек, на който не сте виждали и очите?
— Тексас е район, който тепърва ще се развива. Има нужда от семейства, които да го населят. Ще отида там с онзи, който ме поиска за жена. Никой няма да се интересува от миналото ми, а щатът е толкова голям, че е просто изключено да ме открият там.
— Александър не искаше да ви пуска, където и да било. Мислите ли, че сега ще е готов да го направи?
— Ами разкажете му, че знам за неговото „наследство“. Известно ми е, че е изплатил дълга си към Фортие и ако иска, може да се ожени за мен. Трябва да знае, че никога няма да му простя подобна измама. Този път едва ли ще тръгне по петите ми.
Даниел подсмръкна.
— Просто ме мога да повярвам. Бях толкова уверена, че ви обича.
— Любов и пари — каза Ники тихо. — Страст и власт. Тези неща нямат нищо общо помежду си.
— Трябва да побързате, ако искате да тръгнете, преди да се е появил — напомни й Рам.
— Куфарите ми са готови. Чакам само Фредерик да ги натовари в каретата. В един тръгва параход за Тексас. Идната седмица ще пристигне в Галвестон. Като се омъжа… двамата със съпруга ми ще вземем една каруца с чергило и ще поемем из новите земи. Ако написаното е статията е вярно, заселниците смятат да се установят по крайбрежието на Бразо.
— Ще дойда с вас — заяви Рам. — Поне до Галвестон.
— Не, Рам. Вече ми дадохте всичките си пари, не бива да се жертвате повече.
— Или аз идвам с вас, или вие оставате тук. Избирайте!
Явно нямаше да приеме никакви възражения. Ясно си личеше по изопнатите му рамене, и по мрачния поглед.
— Ами Алекс? Трябва да останете тук, да му обясните защо съм си тръгнала, за да не хукне да ме преследва.
— Оставете му писмо. Кажете му истината. Ако ни настигне, аз ще го възпра.
Ники вдигна глава.
— Не бива да му изневерявате, Рам. Каквото и да стане. Нали сте стари приятели.
— Онзи Александър дьо Вилие вече не съществува. Той никога не би постъпил така.
Ники се поколеба за миг, после каза:
— Отивам да си взема нещата.
Реши да напише на Алекс едно запомнящо се писмо. Ще му обясни, че знае истината за Фортие и за сватбата му с Клариса, после ще апелира към чувството му за чест — колкото и закърняло да е то — и ще го помоли да не я преследва.