Дълбоко вярваше, че този път ще я послуша.
Двадесет и четвърта глава
— Ники! — Алекс хвърли шапката си на Фредерик й влезе забързано в салона. От дни се подготвяше за този миг, но сега се притесняваше като ученик. Знаеше, че е налудничаво — та нали Ники го обичаше и той бе влюбен в нея.
Но Никол Сен Клер бе жена със самостоятелен ум и воля. Никога не знаеше със сигурност какво точно ще направи и това само разпалваше любовта му.
— Рам! — извика той. Учуди се защо къщата изглежда тъй пуста и студена. Когато никой не се отзова на повикването му, той отиде в трапезарията, после в кабинета, но не намери никого.
— Трябваше да ми спестиш усилията и да ми кажеш веднага къде е — каза той на Фредерик с тон, който би трябвало да прозвучи заповеднически, но всъщност бе просто радостен.
Слугата вдигна рамене. Ако бе в нормално състояние, сигурно щеше да забележи, че негърът се държи странно и стиска неодобрително устни. Но Алекс се втурна нагоре към стаята на Ники, вземайки по две стъпала наведнъж. Тя също се оказа празна.
— Даниел! — кресна той. Но вместо да изтича при него, французойката само подаде глава от вратата на слугинската стая и едва-едва се затътри.
— Къде е господарката ти?
— Замина заедно с Рам.
— С Рам ли? Но тя знаеше, че ще дойда. Къде отидоха?
Даниел сведе очи.
— Остави писмо за вас — рече тя и му подаде белия плик, на който Ники бе изписала името му с красивия си почерк. Сложила бе даже восъчен печат.
Алекс го счупи и зачете ситните редове:
Любими мой Алекс,
Такъв ще си останеш за мен завинаги, независимо колко далеч ще ме отведе съдбата…
Ръката му се разтрепери и изведнъж прохладният коридор му се стори направо леден. В писмото Ники му съобщаваше, че знае за наследството, както и за изплатения дълг към Фортие. Известно й е също, че въпреки всичко смята да се ожени за Клариса. Не го упрекваше. Само твърдеше, че знае колко много означава Бел Шен за него и разбира какви изгоди би му донесъл един брак с наследницата на фамилията Едикот.
Не, Ники не му отправяше упреци, а завършваше писмото си с молба той също да прояви разбиране спрямо нея.
Често сме говорили за чувството за чест. Знаеш колко държа на децата и семейството. Щом така желаеш да устроиш бъдещето си, нека бъде по волята ти. Но те моля да ми позволиш и аз да подредя живота си така, както искам. Остави ме да си отида, Александър. Докажи ми, че любовните ти клетви не са били празни приказки. Пусни ме да поема по пътя си така, както ти пое по твоя.
Следваше подпис:
„С любов, Никол.“
Алекс се облегна на махагоновия парапет, а ръката му така трепереше, че жилавата хартия зашумоля и резкият звук отекна в мъртвешката тишина на дома.
— Къде е тя? — запита той, като думите едва излизаха от свитото му гърло.
— Не знам, мосю.
— Знаеш — отвърна Алекс с умоляващ поглед. — Кажи ми, за бога, кажи.
— Каквото и да кажете или сторите, господин херцог, не ще ме накара да я издам.
Алекс премигна, защото изведнъж сълзите забулиха погледа му.
— Мисля, че все пак ще ми кажеш, Даниел. Когато ти обясня.
Едва след шест дни пристигнаха в пристанището Галвестон. Това бяха най-тежките дни в живота на Ники.
Защото през последно време се бе отдала всецяло на Алекс и любовта й бе пораснала до безкрай. Никога не бе предполагала, че толкова ще й липсва. Колкото и отчаяно да се опитваше да мисли за нещо друго, тя непрекъснато се питаше къде ли е сега и дали тя също му липсва.
Непрекъснато си повтаряше, че вече й е все едно. Той бе доказал неоспоримо, че единственото важно нещо за него е Бел Шен и състоянието на фамилията му.
Станалото между тях бе минало-заминало — само миг от един изпълнен с грижи живот.
Дори пътуването бе мъчително. Бурята ги преследваше непрекъснато. През първите дни Ники се чувстваше толкова зле, че не можеше нищо да хапне и не ставаше от тясната койка.
Изглежда господ се смили над нея, като й прати Рам за придружител. Опитният моряк не страдаше от вълнението. Грижеше се за болните и дори помагаше на екипажа в тежки моменти.
А над Ники направо трепереше. Благодарение на неуморните му грижи тя най-сетне се посъвзе. Когато пристанаха в Галвестон, небето се заоблачи, предвещавайки дъжд. Леденият вятър напълно съответстваше на потиснатото й настроение.
Наистина, страхуваше се да се омъжи за абсолютно непознат човек и да замине в почти безлюдните земи, населявани доскоро само от диви индианци, но пък поне мензисът й започна веднага след като напуснаха Ню Орлиънс.