Алекс се почувства като магаре. Какво, по дяволите, му става? Обиждаше момичето още от първия момент, наказваше го заради собствената си глупост. При това малката с нищо не бе заслужила подобно отношение. Не беше нейна вината, че постъпи толкова неразумно.
Алекс повдигна брадичката й с пръст. От очите й бликнаха сълзи и се стекоха по бузите.
— Съжалявам, малката — рече той тихо. — Не си виновна ти. — Изтри с два пръста сълзите й и прокара следа по бледото личице, покрито с мръсотия. Усмихна й се извиняващо.
— Е, вече всичко е минало. Тук си на сигурно място и докато си спазваш задълженията по договора, нищо не те заплашва. Мари ще ти помогне да се изкъпеш и облечеш, а утре ще те отведа у дома в Бел Шен.
У дома. Колко време бе изминало, откак бе напуснала своя дом? Ники се уплаши, че Александър може да прочете копнежа по лицето й и се опита да не поглежда към него, но бе невъзможно. Също както бе невъзможно да не усеща топлината на пръстите му, подпрели брадичката й или да не чува приятния му тембър. Ядът му се уталожи и той я загледа загрижено.
После се обърна към слугинята.
— Погрижете се за нея.
Жената кимна, отведе я в една стая на горния етаж и затвори вратата зад гърба си.
Ники я усети как взе да разкопчава роклята на гърба й.
— Ако нямате нищо против — каза тя, когато прислужницата свърши, бих предпочела да снема останалото сама.
Не можеше да рискува. Трябваше й време, за да научи истината за семейство дьо Вилие. Приятели ли бяха или врагове? Дали бяха забравили за старата дружба между техните семейства или Александър дьо Вилие все пак щеше да й помогне?
Жената кимна.
— На леглото съм оставила старата униформа на дъщеря ми. Малко е износена, но е чиста. Мисля, че ще ти стане.
Щом Мари напусна стаята, Ники смъкна мръсните си дрехи и парцалите, с които бе пристегнала гърдите си. Малко я боляха, но бе щастлива, че се отърва само с толкова. Изведнъж се сети, че трябва с нещо да смени старите дрипи — изпита отвращение дори при мисълта да нахлузи отвратителните фусти.
Огледа се и забеляза една врата, водеща към съседното помещение. Открехна я едва-едва и видя, че зад нея има по-голяма стая, цялата в плюшове и дантели. Отвътре долиташе мирис на тежък парфюм.
Запита се чия ли е тази стая и тихичко се прибра в своето помещение, като се зае с маскировката си. Претърсването на стария, резбован шкаф с чекмеджета не донесе нищо, но на дъното на раклата от розово дърво откри чаршаф от муселин, който бързо разкъса на ивици и ги пъхна под черната униформена рокля на леглото. После отиде при голямата медна вана, поставена в ъгъла.
Водата тъкмо бе достигнала необходимата температура и Ники бавно се отпусна в нея. Ухаеше на рози.
Сети се, че някога наистина предпочиташе аромата на теменужките. Споменът изплува толкова отдалече. После осъзна и още нещо: Александър дьо Вилие си бе спомнил за нея. Поне смътно. За първи път след толкова години предишният й живот не й се стори чак толкова далечен.
Ники не можеше да се нарадва на банята и старателно се изтърка от глава до пети. За измиване на косите й бяха оставили шише, пълно с течност с остър мирис. Щом свърши тази работа, тя отново изтърка тялото си. Мари влезе още преди да е приключила с къпането и затова тя се отпусна по-надълбоко в сапунената вода.
— Недей да бързаш — усмихна се тя приятелски на Никол. Беше малко по-висока от нея, имаше посивяла коса и едро, но гладко лице. — Как ти беше името?
— Ники. Ники Стоктън.
— Ники — повтори жената с топъл, сърдечен глас, но изведнъж забеляза, че в стаята е тършувано. Усмихнатите й устни се свиха на тясна резка.
— Не е това, което си мислите — побърза да каже Ники, но Мари не я изслуша. Излезе с решителни стъпки от стаята.
Защо провалям винаги всичко — запита се отчаяно Ники, докато излизаше от ваната, бързайки да се изсуши. Опасявайки се, че Мария ще се върне още преди да се е облякла, тя пак пристегна гърдите си и надяна отгоре памучната блуза. Тънкият, излинял, но ухаещ на сапун плат й се стори върха на лукса, а черната униформа с колосаната бяла престилка — по-скъпоценна от моден парижки тоалет.
Среса косите си с четката със сребърна дръжка, сплете ги и ги зави на охлюв около ушите. После си сложи колосаната бяла шапчица, която покри до голяма степен лъскавите й, медночервени къдри. Щом се погледна в огледалото, забеляза, че полите й стигат на педя от пода, тъй че се виждаше кокалчето й, обуто в бял чорап и част от фустата — както бе модерно да ходят младите момичета.
Изглеждаше млада. Винаги бе имала невинен вид. Но женствените заоблености на тялото издаваха истинската й възраст. След като ги бе поприкрила, тя бе сигурна, че може да заблуди, когото и да е. Поне на първо време.