Мисис Леандър, едра жена с посивели коси, почти с половин глава по-висока от Ники, я хвана здраво за ръката и я отведе в малка мансардна стаичка на третия етаж.
— Една прилежна слугиня никога не е излишна — заяви тя многозначително.
— Ще се старая много — обеща девойката.
Прекара една неспокойна нощ в непознатата обстановка, като непрекъснато се мяташе в леглото. Трепереше, макар че в стаята бе топло. Присъни й се Арман Лорен. В кошмара й присвяткваха свити юмруци, чувстваше как счупените от бой кости се забиват в плътта й. Всичко тънеше в кръв и непресъхващи сълзи.
После чу заплашителния смях на надзирателите и ужасените викове на жените.
Ники подскочи. Нощницата й, мокра от пот, бе прилепнала за тялото, а сърцето й биеше лудо. Едва след момент осъзна, че нищо не я заплашва и топлината на стаята проникна в нея. Паяжините на страха изчезнаха и веселите шарки на завивката я успокоиха.
Придърпа до брадичката си жизнерадостните розови карета, опипа ги почти със страхопочитание и най-накрая отново заспа.
Изминаха две седмици. Оттогава бе виждала Алекс само няколко пъти, но вече бе натрупала някои наблюдения. Забеляза, че домакинството му се води добре и че работата й няма да е особено изнурителна. Заета бе главно в лятната кухня извън господарския дом и обикновено привършваше малко след вечеря, често даже, преди да се стъмни. В събота или в неделя следобед беше свободна, също като работниците от плантациите.
В една малка енорийска църква, построена специално за работниците, всяка неделя отслужваха литургия. Ники ходеше на нея, макар че иначе странеше от другите. Позволяваха й да се разхожда почти из цялата плантация. През последните три години не се бе радвала на такава свобода.
Що се отнася до Алекс — ако зависеше от госпожа Леандър и от останалите прислужници, сигурно Червено море щеше да се отвори пред него. Те през цялото време трепереха над него и се тревожеха, че не ядял достатъчно и прекалено много се блъскал. Ники усещаше как все повече се увлича по него.
— Защо жена му живее в града, след като той прекарва тук повечето си време? — запита тя уж между другото.
— Мосю Алекс не е женен — отвърна й Даниел льо Гоф, камериерката, която отговаряше за стаите на горния етаж. Тя беше ниско, възпълничко глуповато момиче с игриви сиви очи. В нея имаше някаква селска хубост и гъстите й кестеняви коси лъщяха на слънцето, чиито лъчи падаха косо през отворения прозорец. — Но си има разни приятелки.
— Да не искаш да кажеш, че има… любовница?
— Мадмоазел Лизет го… забавляваше напоследък, но…
Щом чу тежките стъпки на госпожа Леандър, Даниел млъкна.
— Много е малка, за да й приказваш такива неща — заяви икономката. — Като порасне и се омъжи, сама ще разбере кое как. — И тя подритна към тъмнокосото момиче метлата, която бе захвърлило насред стаята. — А сега — на работа.
С малко по-топъл глас се обърна към Ники:
— Що се отнася до вас, млада госпожице, долу ви чака цял куп сребърни съдове, които трябва да излъскате.
Ники я последва в трапезарията. Наистина обичаше тази добросърдечна жена. Но мислите й бяха твърде далеч от количката за сервиране, отрупана със сребро.
Само Алекс и неговата любовница й бяха в ума. Лизет. Жената, която живееше в градската му къща на Толуз стрийт. Знаеше, че има такива жени, но никога не ги беше виждала. Шушукаше се, че Ричард Пакстън, последният й господар, имал любов с омъжена жена, но това бе нещо друго. За да бъде нечия любовница, една жена трябва да е приказно хубава, умна и съблазнителна. Убедена бе, че любовницата на Алекс притежава всички тези качества и дори много други и това кой знае защо й развали настроението.
Ники бе едва от две седмици в Бел Шен, когато пристигна Франсоа дьо Вилие, а заедно с него започнаха и първите неприятности.
Четвърта глава
Една прислужница се разболя и се наложи Ники да помага при сервиране на вечерята в трапезарията.
Тя представляваше просторна зала, в която бе разположена голяма маса за двайсетина души, заобиколена от резбовани столове с високи облегалки от розово дърво. От тавана висеше позлатен полилей, а на прозорците имаше завеси от тъмнорозова коприна, между които се откриваше прекрасна гледка към градината и малкото изкуствено езерце.
Ники избута тежката плъзгаща се врата, стискайки в ръка кристалната гарафа за вода. За миг й се стори, че мъжът, който гледа към нея, е Алекс, но единствената прилика между двамата бе в цвета на косата и на очите. Франсоа бе по-слаб и малко по-нисък. Беше приятен на вид, но чертите му бяха някак по-тънки, по-женствени, докато Алекс бе подчертано мъжествен.