Алекс тихичко се изсмя.
— Не ме гледай тъй разочаровано. Мъжете си имат начин, по който да отдадат дължимото на плътските си страсти. Не е задължително това да става в брачното ложе…
— Искате да кажете, че за това си има любовници — заяви тя прямо и Алекс се усмихна толкова широко, че отново му се появиха трапчинки.
— Непрекъснато ме изненадваш.
— Чух какво си шушнат слугите. Освен това прекарах известно време във вашия дом, помните ли?
— Къщата си е моя. Лизет ще остане в нея, докато й се наситя. После ще й подаря малка къщичка на село или в някой друг град, ако предпочита.
— Господи, звучи така, сякаш смятате да я натирите в полето. Татко почиташе дълбоко майка ми. Правеше всичко, за да бъде тя щастлива. И мама му отвръщаше със същото. — Щом си спомни за родителите, горчива буца заседна на гърлото й.
Алекс отпи глътка вино.
— Може и да си права, но аз лично не съм виждал нищо подобно.
— Лизет знае ли как се отнасяте към нея?
— Лизет си знае интереса. Прави само онова, което й носи най-голяма изгода.
Ники го зяпна слисано.
— Значи ще имате любовница, която ви обича заради парите ви и жена, която въобще не ви обича — тя дръпна стола си и стана. — Може и да съм по-млада от вас, мосю, но за някои неща съм несъмнено по-мъдра. — И тя се отправи към вратата с изопнати рамене.
За миг й мина през ума, че Алекс може и да се ядоса на приказките й, но щом затвори вратата, отвътре долетя гръмкият му смях.
Как може човек да не вярва в любовта? — запита се тя, след като изми чиниите и се прибра горе в тясната си мансарда. Сигурно ще се намери жена, която един ден ще покаже на Александър дьо Вилие какво представлява любовта. За първи път се изкуши от мисълта да му разкрие коя е.
Докато стоеше на палубата на парахода, отвеждащ го надолу по течението към Ню Орлиънс, Алекс си мислеше за необичайния разговор с девойката. Кавгата с Франсоа го бе разстроила, но ето че влезе Ники и грижовно го накара да си изяде вечерята, която почти не бе докоснал.
Тихичко се засмя. Наистина беше очарователна.
Запита се къде ли се е научила да говори толкова добре английски. Още при следващия разговор ще се опита да разбере. Осъзна, че това го радва. Ники говореше с него като равна, а подобно поведение бе направо смайващо при едно толкова младо момиче. Тя схващаше бързо и имаше остър ум, но същевременно изглеждаше чувствителна и състрадателна. Той бе доста затворен човек. Може би младостта и непосредствеността й го накараха да й се открие.
Доволен бе, че и другите я обичаха. Мисис Леандър твърдеше, че било истинско удоволствие да се работи с нея, защото никога не мърморела и винаги била готова да свърши повече работа, отколкото й се полага.
Даниел му бе разказала как Ники намерила едно котенце. Тъй като майка му била умряла, тя го хранела капка по капка, като изстисквала в муцунката му млякото от едно парцалче. Останала будна до среднощ, за да се грижи за полумъртвото животинче, но сутринта се заловила за работа, без да се оплаква.
Още щом я видя, петнайсетгодишното конярче Патрик го попита как й е името, но той не му отговори. Няма да му позволи да я задиря. Още е много млада. И не е каква да е. Когато му дойде времето, той ще я задоми.
Пронизителното свистене на сирената за мъгла го изтръгна от мислите му. Мощното витло на парахода разпени водата под доковете. Тази нощ ще прекара с Лизет, която сигурно ще го поразсея. Не беше кой знае каква събеседница, но за онова, което си бе наумил, не бяха нужни много думи.
Когато прекоси корабостроителницата, пресече Декатур стрийт и пое по Тулуз стрийт към своя дом, той си спомни какво бе казала Ники за любовта. Беше млада и още много наивна. Нека си запази илюзиите, докато може. И без това е изпитала на гърба си суровата реалност на живота. По-късно ще научи още една горчива истина — любовта не съществува, тъй както не съществуват феите и коболдите.
Тъй като Александър оставаше да работи до късно на полето и не се връщаше да вечеря, Никол успя да привърши сравнително рано кухненската си работа. Навън бе още светло и тя реши да се отбие в конюшнята, където често ходеше напоследък.
Щом пое по козята пътека, тя видя на небето ято сребристи жерави. Край градината играеха няколко негърчета. Във въздуха миришеше на восък и тамян — наблизо лееха свещи.
Почти като у дома — помисли си Ники и изведнъж осъзна колко се е привързала към плантацията.
Влезе в прохладната конюшня, покатери се на най-ниската пречка на конския бокс и се облегна на вратичката. Прошепна няколко думи и към нея се приближи едър, расов кафяв жребец, наречен Наполеон. Ники нежно го потупа по кадифените ноздри.