— Ще замина за няколко дена. Трябва да откарам едни коне на надбягванията. Ти продължи да се упражняваш, а като се върна, ще отидем да пояздим.
— Добре, Патрик, съгласна съм.
Преди срещата с Томас Деминг Алекс отиде да се изкъпе. Ламюел, старият негър, който му служеше за камериер, вече бе напълнил ваната и бе оставил до нея чистя дрехи: тъмносив фрак, виненочервена жилетка и тъмночервени панталони. На секретера от махагон бе сложена табла със студено месо, сирене, хляб, и плодове, а до тях — бутилка вино и кристална чаша с високо столче.
Засмя се на предвидливостта на стареца. По-късно щяха да им сервират вечерята в кабинета, но дотогава можеше да залъже глада си и с това.
Лемюел трепереше над него. Алекс реши да го попита как е ревматизмът му, за да се увери, че старецът не работи свръх силите си.
След кратката баня Алекс се избърса и започна да се облича. Всъщност трябваше да обмисли договорите, които Томас ще прегледа с него, но не можеше да откъсне мислите си от девойчето с медночервените коси. Като си припомни историята на нейния живот, той се зарадва, че я купи. Не можеше да понесе мисълта, че някой ще я измъчва, защото я харесваше. Не за първи път осъзнаваше това. Тя бе открита и пряма. Без никакъв фалш — нещо твърде необичайно за човек, преминал през толкова изпитания.
Не му харесваше само това, че се възбужда винаги щом се приближи до нея.
Господи, та тя бе почти дете. Е, може би не съвсем, но и далеч не бе толкова голяма, че да може с чиста съвест да я възжелае. Навярно изглеждаше просто зряла за възрастта си. Но тялото й още бе едва напъпило.
Къде бяха чувствените заоблености, които винаги го привличаха неудържимо, налятата гръд, за която копнееха ръцете му?
Знаеше, че това е чисто безумие. Но проблемът си оставаше. През цялото време, докато я гледаше на старата кафява кобила, той размишляваше над него. И му се стори, че намери решението.
След три, най-много четири години Ники ще порасне. И ако многообещаващите й природни прелести разцъфнат, тя ще се превърне в чудно красива жена. Тя го харесваше — той усещаше това. Трябваше й някой, който да се грижи за нея. Нима би могъл да си намери по-подходяща любовница?
Алекс бе търпелив, умееше да чака, когато се наложи. Инстинктът му подсказваше, че в случая си заслужава. Дотогава все ще успее да обуздае чувствата си. В края на краищата си имаше Лизет да му топли леглото, а скоро щеше и да се венчае. Алекс среса с доволно изражение тъмнокестенявата си коса, оправи маншетите на бялата риза с къдрички и слезе долу.
— Томас — възкликна той, като влезе в елегантния салон и протегна ръце. — Радвам се, че те виждам.
Стройният рус мъж в тъмносин фрак и шити по мярка сиви панталони се надигна и здраво стисна ръцете му.
— Томас не бе единственият, който желаеше да те посети. Надявам се, че нямаш нищо против, скъпи.
Алекс потрепна щом чу зад себе си приближаващия се женски глас.
— Клариса… — Той стисна изящните й длани в бели ръкавици. — Очаквах да се завърнеш едва след две седмици. — Приведе се, като внимаваше да не измачка елегантните й сребристосини поли и я целуна по бузата.
— За щастие Максуел се оправи по-бързо, отколкото очаквахме.
Максуел бе зетят на Клариса Едикот. Преди две седмици той се бе разболял и Клариса отиде при сестра си Маргарет в Ню Йорк, за да й помага.
— Освен това — каза тя и извъртя бледосините си очи. — Маргарет понякога е просто непоносима. — Щом тръсна глава, от старателно направената й фризура се отделиха белезникави къдрици и грозно се разхвърчаха. — Нямах търпение да се прибера.
— Радвам се, че отново си тук — заяви Алекс и Клариса засия. Тя бе висока, слаба и грациозна. Една хубава млада жена.
По произход бе англичанка, но родителите й се бяха заселили в Луизиана още докато беше дете. Фамилията Едикот притежаваше Елмтри, една от най-големите плантации за захарна тръстика в областта. Но всъщност бяха натрупали състояние от сечене на монети. „Едикот и къмпани“ осигуряваха метални пари за повечето южни щати, всеки от които имаше различни монети.
Клариса отстъпи назад, за да огледа Алекс. Забеляза бръчките, които умората бе изписала край очите му и изтощението, което не можеше да се прикрие.
— Както виждам, продължаваш да се съсипваш от работа.
В думите и се четеше загриженост, но и възхищение. Нейният род вярваше в ползата от упорития труд. За няколко години те бяха поставили основите на голяма фирма и Клариса искаше тя да се разраства и процъфтява.
— Исках да приключа по-рано, но полицата на Фортие има скорошен падеж и затова сме под пара.