— Боже господи!
Ники подскочи, щом чу този глас. Мисис Леандър стоеше на прага, гледаше изумено гърдите на девойката и се кръстеше, сякаш бе видяла адски демони. После влезе и енергично затръшна вратата. Ники преглътна мъчително.
— Н-не ви чух да чукате.
В отговор се чу глухо ръмжене.
— Я ми кажи, малка госпожице, какви игрички играеш?
Ники нахлузи бялата памучна риза, но без бандажа тя не можеше да прикрие налетите й гърди.
— Не ми се сърдете, мисис Леандър. Просто се опитах да се предпазя.
— Да се предпазиш ли? Като ни измамиш? Като се правиш на нещо, което не си?
— Не, не го направих нарочно. Просто така се получи.
Ники умоляваше икономката да прояви разбиране. Разказа й за Лорна и за това как едва се е спасила от надзирателите в затвора.
— После дойде търгът и Лорна каза, че може би… няма да ме озлочестят, ако продължа да се правя на момиченце.
Възрастната жена отново се прекръсти.
— Господ да ни е на помощ. Ама че проблем.
— Може пък да е за добро — отвърна Ники. — Мосю дьо Вилие ще трябва рано или късно да научи истината. Може би ще е най-добре да му кажем веднага.
— Ти да не си полудяла? — Икономката вдигна побелелите си вежди. — Ако научи, мис Клариса ще те прогони.
— Коя е тя?
„Дано не е някоя нова любовница!“ — помисли Ники.
Мисис Леандър я погледна изненадано.
— Мисля, че още не си чак толкова стара, та да не чуваш. Слугите ще се скъсат да говорят за нея. Разправят каква студена мръсница била и как мистър Алекс ще има да се мъчи с нея.
— Вероятно напоследък съм била нещо разсеяна.
— Мис Клариса е избраницата на господаря. Скоро ще стане господарка на Бел Шен.
— Какво?
— В края на лятото смятат да направят огромен бал, на който ще обявят годежа си и официалната дата на венчавката. Вероятно ще е веднага след жетвата. Тържествата ще струват цяло състояние, но пък нея бълха я ухапала.
— Значи той… смята да се жени? — попита тя като замаяна. Още не можеше да повярва.
— Нали това ти казвам. А мис Клариса положително няма да допусне жена като теб да живее под един покрив с Алекс.
Икономката я измери с поглед от червенокосата главица до изящните ходила, които се подаваха изпод нощницата.
Никол сведе очи.
— Ако той ме продаде, ще умра.
Тя взе да мачка ризата си и се загледа в ръцете, отпуснати в скута й.
— Тук, в Бел Шен, за пръв път от много години намерих истински дом. И ако се наложи отново да го напусна, няма да го преживея. — Горчиви сълзи потекоха по бузите й.
Мисис Леандър седна по-близо до нея.
— Успокой се де, успокой се. Мистър Алекс никога няма да те продаде на някой злодей.
Ники се разрида още по-силно. Икономката притисна главата й към пълната си гръд.
— Хайде миличка, недей да страдаш — погали я тя по главата. — Щом искаш да останеш, ще запазим истината в тайна. Когато мистър Алекс и мис Клариса се венчаят и тя се настани тук, сигурно ще се съгласи да останеш. Тя е практична жена. Мистър Алекс даде немалко пари за теб. Непременно ще държи да си ги върне до последния цент.
Това не бяха особено розови перспективи, но поне имаше надежда да не я изхвърлят от Бел Шен.
— Значи няма да ме издадете?
— И през ум не ми минава. Не ще позволя на мис Клариса да си пъха носа навсякъде. Но мисля, че мистър Алекс прави голяма грешка. Той е добър човек и заслужава жена, която да го обича, а не да се омъжва за него само за да увеличи семейното богатство и да получи титлата му.
— Алекс не вярва в любовта.
— А, значи вече сте на „Алекс“, така ли?
— Така го наричам само наум.
— Мила моя, по-добре си избий тези мисли от главата, казвам ти го за твое добро.
Ники въздъхна дълбоко и се опита да се усмихне, макар че съвсем не й беше до това.
— Права сте, разбира се.
Мисис Леандър стана и Никол също се надигна.
— Никога няма да забравя каква услуга ми правите.
Икономката набърчи чело.
— Дано да е наистина за твое добро.
Ники се запита какво ли иска да каже.
На другия ден Патрик се завърна в Бел Шен и тя престана да мисли само за предстоящата женитба на Алекс. Нужно й бе едно малко приключение, за да се оправи. Откога не бе яздила на воля, откога не бе вършила просто онова, което й се иска?
С грейнали очи чакаше Патрик пред конюшнята. Наближаваше полунощ.
— Аз ще яздя Наполеон — съобщи тя без всякакви предисловия.
— Да не си луда? Само господарят се качва на него.
— Нали каза, че няма да ни хванат. Ако ще яздим, аз вземам само Наполеон и никой друг.
Патрик се почеса по главата и я погледна разколебано. После се засмя.