— Добре, добре — успокои я мъжът и отметна една къдрица от насълзената й буза.
— Не мога да ви кажа колко съжалявам. Беше толкова прекрасно да се почувствам отново свободна, дори и само за една нощ.
Алекс я отдръпна от себе си.
— Бел Шен не е затвор — каза мрачно той. — И мисля, че не искам кой знае колко от теб. Просто държа да не ми отмъкваш най-ценния жребец.
— Как може да говорите така — тя вдигна очи към него и храбро устоя на суровия му поглед. — Не съм го откраднала. Само го пораздвижих.
— А, не ще и дума.
— Но щом това толкова ви дразни, аз се заклевам, че никога вече няма да го правя.
Алекс едва не се разсмя, но се постара да остане сериозен.
— Разбира се, че повече няма да правиш така, иначе следващия път ще изпълня заканата си. Освен това през следващите две седмици ще работиш по два часа повече дневно. А ако нещо се е случило на Наполеон, боят може да не ти се размине.
Ники го наблюдаваше изпод гъстите си, влажни мигли. Несъмнено бе ядосан, направо кипеше от яд. Но по лицето му се четеше и някаква загриженост. Да не би Алекс да се е уплашил за нея?
— А сега тичай вкъщи — приключи конското той. Изпроводи я с поглед. Какво толкова имаше в нея?
Когато отиде до конюшнята, понеже не можеше да заспи, и установи, че Наполеон е изчезнал, той просто побесня. Дори и за миг не предположи, че някой го е откраднал, но никога не би се досетил кой е виновникът.
Когато я видя как надбягва конярчето нагоре по хълма, не повярва на очите си. Добре се бе научила, да язди, далеч по-добре, отколкото си мислеше. Но Наполеон не бе кон за начинаещи. Учудваше се, че животното изобщо е приело да го възседнат на това непривично за него седло. И че бе позволил да го направлява толкова лек конник като нея. Добре, този път й прощава, но следващия няма да има милост.
Може би все пак трябваше да си получи заслужения пердах. Ако пак й се прище да язди посред нощ, поне ще знае как да усмири желанието си.
Алекс смъмри сам себе си. Откога се бе заел да възпитава подчинените си? Явно си бе загубил ума. Изглежда момичето го настройваше така — събуждаше у него закрилнически инстинкти…
Той поклати глава. Нямаше съмнение, че Ники е изключително създание. Всъщност се радваше, че купи договора й. Тя заслужаваше този шанс, шансът да постигне нещо в живота. И ако не се чувстваше така омаян от хубостта й, не би се поколебал да я назначи в Бел Шен.
Но винаги, щом я видеше, той се чувстваше малко като Валкур Фортие. Непрекъснато се питаше как ли ще изглежда тялото й, когато порасне, как ли ще пада бакъреночервената й коса, когато разпусне плитките си?
Почакай още три години, рече си той. След три години ще я направиш своя любовница. Имаше си толкова проблеми с Бел Шен, при това му предстоеше сватба, а и напрежението между него и брат му растеше, тъй че едва ли ще усети кога ще отлетят тези три години.
През следващите две седмици почти не й се удаде да срещне Алекс. Той работеше до изтощение на захарната плантация, а благодарение на среднощната си разходка и тя трябваше да се труди повече от обикновено. Веднъж го видя на верандата, докато метеше там, но съзнателно го избягна.
В никакъв случай не съжаляваше за онова, което бе сторила — лудешката нощ на свободата си заслужаваше изкуплението. Чудеше се само как да се държи с него отсега нататък.
Как допуснах да се изложа така? Трябваше да понесе наказанието, което й бе определил, без да каже нито думица. Каквото и да бе то, щеше да го изтърпи и да запази самоуважението си. А вместо това тя прояви позорно малодушие.
Не би се държала така, ако не се бе сетила точно в този момент за Арман Лорен, търговеца на платове, който купи договора й от Рамсесови. Лорен я бе научил да се страхува. Сред нощните си разпивки винаги я пребиваше до синьо, докато ребрата й почваха да пукат или костите й да се трошат. Живееше в непрекъснат страх и ужас, че това може да се повтори.
Тогава се появи Адриан Пакстън. Красивата тъмнокоса жена никога не биеше Никол, но като пъхна тайно брошката в бельото й и я прати в затвора, тя също така ясно й показа каква власт може да има един човек над друг.
Това вече е минало, опита се да си внуши Никол. Ти си дъщеря на Етиен Сен Клер. Вече не си в затвора, а дори и да беше там, крайно време е да си припомниш коя си всъщност. Горещо се надяваше, че ще успее да изпълни намерението си, но дори и да не намереше сили, пак бе добре, че положи тази клетва.
Следващият понеделник наказанието й изтече. Докато седеше под един дъб зад конюшнята и обядваше с къс месо и сирене, тя видя Алекс да се приближава право към нея.
— Знаех си, че ще те намеря тук — каза той за нейна изненада.