— Надявам се, че не преча — прозвуча зад тях студеният, недружелюбен глас на Валкур Фортие. — Чух, че сте почнали нововъведения и наминах да видя с очите си какво става.
На лицето му се изписа мръснишко изражение.
— Поздравявам ви за добрия вкус, Александър. Тя наистина си струваше парите.
— Това не е ваша работа, Валкур. Предположенията ви са погрешни — „Поне засега!“, помисли си Алекс. За момент се почувства виновен, че има подобни намерения, макар че смяташе да ги осъществи едва след години.
— Щом така казвате, приятелю. — Фортие тихичко се изхили, но суровият му, тъмен поглед опипа Никол от глава до пети.
Ясно бе какво си мисли. Ники неволно се приближи до Алекс. Той вложи цялото си самообладание, за да не я прегърне закрилнически.
— Огледайте спокойно всичко, Фортие — подкани го Алекс, като посочи големите машини. — Може и да научите нещо полезно.
Това изглежда съвсем не се понрави на другия.
Алекс отведе Ники до конете, постави я на дамското седло и се метна на Наполеон. Фортие отиде при тежките машини, които току-що бяха монтирани, а двамата препуснаха обратно.
— Не ми харесва този човек — каза Ники, когато стигнаха до конюшнята.
— Стой настрана от него — предупреди я Алекс. — Готов е на всичко, за да те отмъкне. Безскрупулно копеле.
— О, сигурно няма да посмее… — Но изражението на Алекс показваше, че точно това ще направи.
— Плантацията му граничи с нашата. Често язди покрай синора. Гледай да не ходиш натам сама.
— Но аз нямам кон. Как ще стигна изобщо дотам?
Алекс я прикова с поглед.
— Преди това не те възпря.
Ники не му отговори. Просто нищо не му убягваше. И двамата знаеха, че някой ден тя пак ще яхне коня. Но следващия път няма да вземе Наполеон — и няма да допусне да я хванат.
— Чака ме работа — каза му тя, след като Патрик отведе конете.
Алекс кимна и девойката се запита какво ли си мисли. Той се отправи към къщата. Ники пое по друга пътека, извеждаща пак дотам. Щом стигна до слугинския вход, тя хвърли поглед на предната веранда и замръзна на място.
Там стоеше русокоса жена със зелена рокля и се усмихваше на Алекс. Сигурно бе Клариса.
Шеста глава
Никол стоеше като вкопана. Знаеше, че трябва да влезе вътре и че Клариса не бива да види дори крайчеца на роклята й. Но краката не я слушаха.
Алекс се наведе над ръката на младата жена и леко докосна устни до ръкавицата. Държеше се извънредно коректно. Изчезнало бе безгрижието и дори леко арогантното нехайство, проявени допреди малко. Клариса — една русокоса, стройна, спретната жена, се засмя на нещо, което той току-що й бе казал, после се облегна на ръката му и двамата тръгнаха по покритата с мидени черупки площадка пред верандата, където в момента метеше Даниел. Пълничката ниска девойка бе така потънала в работата си, че не забеляза приближаващата се двойка, докато метлата й не бръсна широките поли на Клариса.
— Защо не внимаваш! — кресна гостенката.
— Пардоне-моа, мадмоазел — изписка Даниел, изтръгната от унеса си.
— Говори на английски, глупачке.
Алекс се изкашля, макар че обикновено настояваше за същото.
— Тя каза, че съжалява. Просто не ни забеляза.
— Къде се бе заплеснала? — продължи гневно Клариса, като не обърна внимание на хладния тон на Алекс. — Отваряй си очите. След няколко месеца аз ще съм господарката тук и няма да търпя подобно възмутително поведение.
— Клариса — прекъсна я още по-рязко Алекс. — Даниел каза, че съжалява. Какво искаш повече?
— Даниел? — повтори тя, не вярвайки на ушите си. — Значи знаеш и името й?
— Майка й работеше тук, преди да умре — обясни Алекс, макар че му бе противно да се извинява по този начин. — Даниел е сгодена с едно коняче от Фелисиана. След като се венчаят, Валкур ще я вземе при себе си.
Клариса измери с поглед Даниел, прецени пищното й тяло и розовия блясък на хубавото й, кръгло личице, което съвсем не бе грациозно като нейното. Даниел все още стискаше тъй отчаяно метлата, та чак кокалчетата й бяха побелели от вълнение. Без да посмее да вдигне очи, тя направи малък реверанс.
— Аз работя много, мадмоазел Едикот. Няма да ви създавам проблеми.
— Да се надяваме. — Като хвърли последен гневен поглед към нея, Клариса се обърна към Алекс, който не изглеждаше особено зарадван. — Просто трябва да се държи под око — усмихна се тя и с това подсказа, че въпросът е приключен. Отново се облегна на ръката му и двамата влязоха вътре.
Ники се опря на ъгъла на къщата. Как, за бога, е могъл Алекс да се свърже с подобна жена? Лъже се, ако смята, че ще успее да стъпи на врата на Клариса Едикот. Не бе срещала толкова противна, надменна жена!