Сети се и друго — мисис Леандър очевидно бе права. Ако Клариса Едикот разбере, че Никол е зряла мома, ще я продаде на часа. При тази мисъл Ники потръпна. Но докато вървеше към кухнята все пак се запита дали ще успее да прояви достатъчно смирение и вежливост пра срещата с жената на Алекс.
И как изобщо ще свикне с мисълта, че той е женен.
През следващите седмици започнаха горещините и влагата се увеличи. Но Ники бе свикнала с дългото, жежко лято, а и обширният господарски дом бе така построен, че до него достигаше прохладният бриз от, реката.
Клариса идваше от време на време, за да подготви бала, на който щяха да обявят годежа си. Решила бе да устрои соарето в края на септември, тъй като по това време маларичният сезон минаваше и плантаторите, прекарващи лятото другаде, се завръщаха. Тъй като обичаше Елмтри не по-малко, отколкото Алекс — Бел Шен, тя не се откъсваше дори и в най-горещите месеци от своята плантация.
— Иска да устроят празника тук, на Бел Шен — каза мисис Леандър на Ники, — защото държи да направи впечатление на важните гости. Нашата бална зала е далеч по-голяма и изискана от тяхната.
Макар че се отбиваше все по-често, Клариса рядко заварваше Александър, който бе зает с нововъведенията в захарната мелница. Веднъж-дваж Никол й се изпречи на пътя, но Клариса, която рядко разговаряше с персонала, не й обърна никакво внимание. Обикновено тя даваше нареждания на мисис Леандър и игнорираше останалата прислуга.
Ники имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне при мисълта за предстоящата венчавка на Алекс с тази ужасна жена. Е, все пак се посприятелихме с него — оправдаваше се тя пред себе си — и аз всъщност не искам нищо друго, освен той да е щастлив. И ако й се свиваше сърцето като ги видеше заедно, то бе само защото не си подхождаха.
Искаше й се да му обясни, че прави голяма грешка, но знаеше, че това не й е работа. А и след разходката до захарната мелница той като че ли я избягваше. Е, сигурно имаше прекалено много грижи, за да си губи времето в разговори с нея.
Не го бе виждала вече две седмици. Един ден я повикаха в кухнята и й наредиха да помага при сервиране на вечерята. Предупредиха я обаче, че ще присъства и Клариса, а така също Франсоа и Томас Деминг.
Денят бе по-прохладен от обикновено, а привечер излезе и свеж, галещ бриз. Ако свърша навреме, може да се поразходя край реката, помисли си ти, като издърпваше вратата към трапезарията.
— Как напредват работите на мелницата? — попита Франсоа, докато Ники поднасяше първото блюдо — супа от костенурка.
— Според очакванията. — Алекс я погледна точно в мига, когато поставяше пред него позлатения порцеланов супник. Усети как безмълвно я поздрави с очи. — Доста работа има, но сме намерили най-подходящите хора.
— Сигурна съм, че всичко ще стане в срок — подметна Клариса. — Алекс винаги си удържа на думата.
— Да, на Алекс винаги може да се разчита — отвърна Франсоа с неприкрита ирония.
— Защо се държите винаги като разглезено хлапе? — упрекна го тя. — Сигурно можете да измислите нещо по-смислено от това, да подхвърляте хапливи забележки по адрес на брат си, който само се опитва да ви помогне.
Лицето на Франсоа пламна.
— О, наистина много ми помага. С негова помощ скоро ще се превърна в жалък просяк.
— Франсоа — намеси се Алекс.
— Не му позволявай да те оплете, Алекс. Прекалено си отстъпчив. Ако беше мой брат, отдавна щях да му спра кранчето. Да видиш тогава колко бързо ще се научи да се държи както трябва.
— Мисля, че не е сега моментът… — вметна меко Томас.
Франсоа се изкашля.
— Томас е прав — За първи път проявяваше зрялост в присъствие на Ники. — Моля те, Алекс, приеми извиненията ми. — Върху младежкото му лице се изписа някакво униние и нещо друго, което Ники прие за отчаяние.
Когато погледна към брат си, Франсоа отново бе придобил враждебен вид, но девойката предположи, че от погледа на господаря й не са убягнали бурните му чувства, колкото и да се опитваше да ги прикрие. Какво ставаше между двамата? Дали Алекс знаеше какво изпитва брат му или също като Ники се чувстваше объркан?
По време на основното ястие разговорът почти замря. Докато слугите поднасяха препълнените чинии, Ники се грижеше да не остават празни чашите за вода. Тъкмо дойде ред да налее на Клариса, когато нисичкият негър, отнасящ празната й чиния, обърна неволно полупълна чаша бяло вино, така че върху розовата сатенена рокля на Клариса паднаха няколко капчици.
— Несръчна маймуно, кажи как се казваш? — викна тя и гневно попи влажните петънца с бялата ленена салфетка.