— Джошуа, мадам. Ужасно съжалявам.
— Алекс, трябва да ти кажа, че прислугата ти е много разпусната.
— Трябва ли да ти припомням, че…
— Джошуа, ще работиш тази седмица без почивен ден — прекъсна го Клариса. — И друг път да внимаваш повече.
— В събота малкото ми момченце има рожден ден — рече умолително Джошуа. — Бях му обещал…
— Добре, Джошуа — каза Алекс.
— Не, не е добре — възрази Клариса. — Слугите ти трябва да се научат как да се държат — и колкото по-рано, толкова по-добре.
„Боже господи, тая за каква се мисли!“ — Ники напрегна цялото си самообладание, за да преглътне тези думи. Но когато Клариса продължи да се кара, Никол не издържа. С мрачно доволство вдигна гарафата и изля съдържанието й в скута на Клариса Едикот.
Внезапно настъпи гробовно мълчание.
— Какво? — Клариса скочи така, че столът й се прекатури. — Кое е това… това невъзпитано хлапе?
Лицето на Алекс се превърна в непроницаема маска. Явно не знаеше дали да се разсмее или да се разгневи. Франсоа и Томас Деминг едва се удържаха да не прихнат.
— Казвам се Ники Стоктън. — Ах, как й се искаше да каже на тази проклета жена истинското си име!
— Родителите ти са били сигурно някои малоумни, прости селяци — Клариса прокара гневно ръка по полите си. — Извини се веднага.
Преди миг Ники бе готова да го стори. Струваше й се нищожна цена за преживяния триумф. Но след като обидиха семейството й, не можеше да го направи.
— Няма — каза тя.
— Мо-о-ля?
Ники погледна към Алекс, който седеше с мрачно изражение.
— Извини се, Ники — каза той — и сетне се прибери в стаята си.
— Няма да се извиня. Тази отвратителна жена оклевети семейството ми. Но ще се махна на драго сърце. — И тя се отправи рязко към вратата, тъй че късите й, детински поли се разлюляха.
Алекс отдръпна стола си назад и стана.
— Ники! — викна той.
— Няма да стана оттук, докато не ми се извини — рече тихо Клариса.
— Ще го направи — обещавам ти! — с тези думи той последва Ники в съседната стая. Настигна я, преди да тръгне по задната стълба. Безмълвно я хвана за ръката и я помъкна към кабинета си. Щом влязоха вътре, той решително тресна вратата.
— Необходимо ли е да ти припомням, че тук си само слугиня? — попита грубо гой.
— Знам, Алекс. Но просто не можех да понеса тази жена да…
Мъжът изруга.
— Отсега нататък ще ме наричаш мосю дьо Вилие.
— Да, мосю.
Ядосала го бе повече, отколкото предполагаше.
— Не твърдя, че Клариса не си го изпроси. — Той едва не се усмихна. — Но не е твоя работа да преценяваш това. Скоро тя ще стане моя жена. Ще трябва да се научиш да я търпиш.
— Вие също, мосю — припомни му тя.
— Точно така. — Но тази мисъл изглежда не го възрадва особено. — А сега ще слезеш долу, ще се извиниш и с това ще смятаме случая за приключен.
— Не мога.
Погледът на Алекс потъмня.
— И защо, по дяволите, не можеш?
Устните му се превърнаха в тясна резка и на брадичката му затрепка едно мускулче. У Ники се пробуди старият, познат страх.
— Защото обиди семейството ми. И освен това тя не заслужава. Не възнамерявам да се извинявам пред тази отвратителна жена — нито сега, нито когато и да било.
Алекс я хвана за раменете и я притегли към себе си. Изглеждаше толкова бесен, че коленете й омекнаха.
— Аз отговарям за теб. Обещах, че ще се извиниш и тя ще го сториш.
Никол поклати глава.
— Няма да го направя за нищо на света. Можете да ме пребиете от бой, но пак нищо няма да постигнете.
Алекс я погледна така, сякаш му идеше да я убие.
— Да те набия ли? Това е най-хубавата идея, която ти е хрумвала откакто те познавам… — Той я повлече към кожения диван до камината. Този път нямаше да го размекне, макар че бе пребледняла тъй силно, сякаш всеки маг ще припадне.
— Трябваше да го направя по-рано — каза той, метна я на коленете си и я стисна между мускулестите си бедра.
Тя не го помоли за милост. Усети как й вдигна полите, после наоколо се стъмни, защото дрехите покриваха лицето й. Ники затвори очи, мятайки се между срама и ината. Днес поне не показа колко се страхува.
Алекс едва сдържаше гнева си. Хвана по-здраво тънкото кръстче на Ники, вдигна ръка — и замръзна в тази поза. Пред очите му бе не тясното, мършаво задниче на едно младо момиче, а пълните, месести заоблености на една истинска жена. Дори и тънките памучни гащички не можеха да прикрият възбуждащите очертания. Отдавна бе забелязал тънката й талия, но дори и на сън не си бе представял стегнатите, примамливи форми, криещи се под полите й. Гледката бе умопомрачаваща.