— Мисис Леандър! — кресна Алекс тъй силно, че пълната жена пристигна на бегом. — Какво, по дяволите, става тук?
— Ами-и…
— Ако се е случило нещо, защо не сте ме уведомили веднага? Знаехте къде да ме намерите.
— Точно там е въпросът, мосю. Абсолютно нищо не се случи.
— Е, щом нищо не се е случило, защо всички ходите с такива траурни физиономии?
Мисис Леандър закърши ръце — нещо, което правеше извънредно рядко.
— Става дума за малката Ники, сър. От три дена не е напускала стаята.
— Какво й е?
— Първо направихме както ни наредихте. Държахме я само на хляб и вода. Но вчера изглеждаше толкова зле, че аз… такова, занесох й да похапне. — И мисис Леандър изопна рамене, сякаш очакваше той да се нахвърли отгоре й.
— И какво?
— Ами нищо не докосна, сър. Каза, че било въпрос на чест, сър. Каза, че тъй като вие самият сте мъж на честта, ще я разберете.
Алекс изруга тихо и като вземаше по две стъпала наведнъж, забърза към стаята на Ники. Почука, преди да отвори, и я завари до прозореца с томче сонети на Шекспир в ръка. Изненада се, че е толкова образована, макар че всъщност не би трябвало да се учудва.
— Мосю дьо Вилие — каза девойката, — колко любезно е, че наминахте.
— Изглеждаш ужасно — рече Алекс и се приближи. Макар че очите й още сияеха с лазурносин пламък, кожата й бе восъчно бледа и тя направо се бе стопила. Алекс се чувстваше като изрод. Не това целеше. Сигурен бе, че тя ще отстъпи, след като научи за заминаването му.
— Трябва да хапнеш нещо — каза той, като едва удържаше желанието си да я прегърне и утеши. Готов бе да се извини вместо нея.
— Това заповед ли е?
— Да, и само посмей да не я изпълниш! — Той взе таблата с недокоснатото ядене, оставено от мисис Леандър, и го отнесе до леглото. Измъкна голяма филия хляб изпод ленената салфетка и сложи отгоре парче златисто сирене.
— Изяж го — нареди той.
Ники усети как гърлото й се свива.
— Само хляб — отвърна тя тихо.
Алекс отново се почувства виновен.
— Ами това? — Той и подаде една ябълка.
Ники се усмихна и стана. Взе червената, ябълка, захапа я и с наслада изсмука сладкия сок. Алекс отиде до вратата и повика Даниел, за да отнесе подноса със закуската.
— Наистина си твърдоглаво човече — каза той, като се върна ори кея.
— Знаех, че ще ме разберете — заяви Ники. — Рано или късно. Има нещо, при което никакви компромиси не са уместни.
Усмивката на Алекс угасна.
— Лъжеш се. В някои случаи без компромис не може.
Ники вдигна очи към него, но нищо не каза.
— Искам да хапнеш добре. Отвън те чака карета, която ще те откара в Елмтри.
Ники оставя ябълката. Не успя дори да преглътне хапката, която заседна на гърлото й. Алекс абсолютно нищо не бе разбрал: само бе сменил тактиката.
— Не мога да го направя — промълви тя.
Той измърмори нещо, което тя не чу добре, след което придоби умолително изражение.
— Направи го поне заради мен — и той погали бузата й с мека, нежна усмивка.
Едва устоя на думите му и на топлотата, с която я изпълваше неговото присъствие. Но се опомни. Тя бе от рода Сен Клер. Защитила бе един приятел и бе поставила на мястото й една жена, която отдавна си го просеше. А Клариса Едикот бе оклеветила родителите й. Няма да отстъпя, за нищо на света.
Тя поклати глава.
— Дори и заради вас не мога.
Изражението на Алекс стана сурово.
— Аз обещах. Ако не сториш това, което ти наредих, ще…
— Какво ще направите?
— Ще те продам още утре на Валкур Фортие!
Ники имаше чувството, че светът се завърта около нея.
— Няма да го направите.
Погледът му бе неумолим.
— Ще го направя.
Не му вярваше, не можеше да повярва, но все пак… Твърде често се бе доверявала и се бе разочаровала. Не можеше да поеме този риск. Сълзи напълниха очите й, но тя не им позволи да рукнат.
— Ще изпълня заповедта ви — рече тихо девойката. Една сълза се търкулна по бузата й, но тя я избърса с опакото на ръката си. Мина покрай Алекс, сякаш се бе изпарил, игнорира Даниел с тежкия поднос, игнорира миризмата на омлет и сланина, от която стомахът й немилостиво изкурка и се отправи към стълбата.
Алекс се бе надявал, че първо ще хапне нещо, но не я спря. Вместо това нареди да запрегнат една карета и след няколко минути Укиа, който се бе преместил от градската къща в плантацията, размаха камшика над конете, които се спуснаха надолу по нагорещения, прашен път, докато изчезнаха от погледа му.
Гледайки ги как заминават по Ривър роуд под палещите лъчи на слънцето, Алекс още веднъж обмисли решението си. Може би трябваше да й каже истината — от ден на ден се убеждаваше, че само с цената на тази женитба ще може да спаси Бел Шен. Надявал се бе да се оправи без паричната помощ, предложена му от Клариса, но инсталирането на новите машини се оказа по-сложно, отколкото очакваше, а и поради продължителната суша, реколтата бе по-слаба. Може би ако Ники знаеше…