Господи, какво по дяволите му става? Това момиче бе истинска напаст. Цяло мъчение. Добре че ще се махне. Може би в училището ще й избият този инат от главата и ще я научат на покорство. Но като си я представи смирена и с преклонена глава, настроението му се развали.
Нищо друго не ти оставаше — успокои се той сам. Но никога нямаше да забрави колко разочарована и предадена се почувства тя, когато я заплаши, че ще я продаде на Фортие. Разбира се, не смяташе да го прави, но не виждаше друг начин да я накара.
Е, поне всичко свърши. След час Ники ще се върне и скоро ще забрави за кавгата им.
Седма глава
Алекс прекара целия ден на полето и се завърна едва привечер. Беше изпотен, капнал и мрачен. През цялото време бе мислил само за Ники и за героичната й съпротива. Осъзна, че всъщност се гордее с нея и дълбоко съжали, че не й призна истината.
Но може би дори тя не би я накарала да промени отношението си. Бел Шен беше негов дом. За него и за синовете му, на които един ден щеше да я остави, тя беше всичко. Как би могло едно младо момиче да разбере колко държи на плантацията? От къде на къде ще се подчинява на неговите амбиции? И все пак инстинктът му подсказваше, че ако й бе изложил съображенията си, тя щеше да го направи.
— Къде е тя? — попита той, едва пристъпил прага и така затръшна входната врата зад себе си, че кристалните капки на полилея над главата му зазвънтяха.
Мисис Леандър го погледна угрижено.
— Още не се е върнала. И каретата я няма.
— Какво?
— Моля ви, не кипвайте веднага. Нали познавате мис Клариса. Вероятно е възложила на момичето да свърши нещо за наказание. Не мисля, че това ще й навреди.
Клариса бе способна на подобно нещо. Алекс знаеше, че икономката сигурно е права.
— Господи, тази жена ще ме подлуди.
Той отиде в кабинета да си налее нещо за пиене и мисис Леандър го последва.
— Трябваше да отида с нея. — Мъжът свали кристалната запушалка от гарафата с бренди и напълни чашата догоре. — Ако не се върне преди мръкнало ще отида да я потърся. — И той обърна брендито на един дъх.
Мисис Леандър кимна.
— Ще ви известя, като пристигне…
Никол отвори със сетни сили вратичката на елегантната черна карета, която Укиа бе спрял пред черния вход. Още преди да докосне първото стъпало, той се втурна да й помогне. Имаше угрижен вид, но я държеше спокойно и здраво.
Тя благодари мислено на бога, защото едва се крепеше на крака. Дрехите й бяха пропити с пот и полепнали по тялото й. Червата й куркаха шумно. По врата й лепнеха кичури коса. Бандажът, с който пристягаше гърдите си, бе протъркал и изранил кожата й.
— Тая работа никак няма да се хареса на гу’син Алекс, да знаете.
— Не искам той да научи. — Ники се опитваше да успокои треперещите си ръце и непоносимата болка, която я пронизваше при всяко движение. — Обещай ми, че нищо няма да му кажеш.
— Щом искате, ще си мълча. Но да знаете, че правите голяма грешка.
— Благодаря ти, Укиа.
Негърът я изпроводи до стаичката зад трапезарията, която за щастие се оказа празна и тя се отпра за към задното стълбище. Вратата, отвеждаща към централната част на къщата, се отвори тъй рязко, че тя замръзна на второто стъпало.
За миг Алекс се втрещи, сякаш не вярваше на очите си.
— Какво стана, за бога?
— Простете, господине, но се опасявам, че нещо не съм добре. — Тя облиза попуканите си устни. — Позволете да отложим този разговор за по-късно.
— Кажи ми какво се случи.
— Нищо, мосю. Простете, трябва да вървя…
Коленете й се подгънаха и Алекс я прихвана. Изруга на английски и на френски, после я вдигна на ръце и я понесе нагоре по стълбата.
— Мисис Леандър! — викна той.
Ники обви с ръце мощния му врат и се сгуши в него. Не можеше да не си спомни как преди няколко години я бе носил по същия начин.
— Ще ви изцапам — прошепна тя, щом стигнаха на стълбищната площадка.
— Глупости.
Когато Алекс пое по коридора, вместо по стълбището за мансардния етаж, тя го погледна въпросително.
— Къде ме водите?
— Искам да те прегледа лекар. Държа да зная, че си наистина добре.
— Не! — извика Ники.
Алекс не я послуша. Ритна вратата на стаята и се насочи към високото легло с балдахин, покрито със сатенена завивка с дантели. Мисис Леандър се промъкна в последния момент, за да отдръпне навреме мрежата против комари.