— Моля ви — промълви Ники. — Нищо ми няма. Наистина.
— Кажете да приготвят ваната — нареди Алекс на икономката — и донесете чисти дрехи. — Жената излезе, за да изпълни заповедите му.
— Кажи ми сега какво стана — настоя той.
— Всичко вече е минало и заминало. Не може ли повече да не говорим за това?
— Какво ти стори Клариса?
Макар че би предпочела да не се вдига толкова шум, Ники много се зарадва на тази загриженост и му се усмихна. Той приседна до нея на крайчеца на леглото, тъй че дъските под мекия матрак изскърцаха. Едва тогава забеляза ръцете й.
— Господи! Какво, по дяволите… — Те бяха зачервени и подути. Избилите едри мехури се пълнеха с течност.
Алекс привдигна брадичката й и я накара да го погледне в очите.
— Кажи ми. — Принудена бе да му се подчини.
— Клариса бе побесняла. Направо не можеше да говори от гняв. И извиненията ми не помогнаха — твърдеше, че били неискрени. — По устните й се плъзна усмивка. — И честно казано, беше права.
— Карай нататък.
— Каза, че не било достатъчно да й се извиня. Не съм си била научила урока. Накара един слуга да донесе тънка пръчка. — Тя потръпна, когато Алекс пое тънките й ръце в големите си длани, за да ги разгледа по-добре. — Трябваше да го направя по-рано — призна си тя, — но бях твърдоглава.
Лицето на Алекс потъмня от гняв.
— И какво стана след това?
— Когато свърши, нареди да ме затворят в бараката за инструменти.
Стомахът на Алекс се сви. Температурите навън бяха непоносими, но жегата в тясната колиба сигурно е била убийствена.
— Нямаше да се измъча толкова, ако вътре не гъмжеше от бръмбари и паяци — Ники неволно потръпна, а гърлото на Алекс пресъхна.
— Надявам се, че това е било всичко, защото ако чуя само още една дума, ще убия Клариса. — Ники не отговори, само го погледна така, сякаш смяташе това за напълно възможно. Алекс стана.
— Не исках да ти се случи нищо такова, малката ми. Бях ти обещал, че в Бел Шен нищо лошо няма да ти се случи. — И докато си мислеше, че всъщност бе искал да й предложи много повече, той се наведе и махна от лицето й една влажна къдрица. — Все пак държа да те прегледа лекар.
Мисис Леандър пристигна заедно със слугите, които носеха водата за банята и попречи на Ники отново да се възпротиви шумно.
— Искам да хапнеш и да поспиш — настоя нежно Алекс. — Аз ще поговоря с Клариса.
— Моля те, Алекс — прошепна тя, забравяйки, че не бива да се обръща към него по име, — не искам да създавам допълнителни неприятности.
— Този дом е мой, а не неин. Ти си част от Бел Шен. Така че аз отговарям за теб, не тя. Няма да търпя подобна намеса. — С тези думи той гневно излезе от стаята.
— Няма да търпя подобно нещо, Клариса — кресна Алекс. — Няма да допусна втори път да биеш слугите ми. — Той крачеше нервно по дебелия персийски килим. Под светлината на кристалния полилей тялото му хвърляше огромни тъмни сенки.
Решил бе да не изчаква до следващата сутрин, тъй като и без друго не би могъл да заспи, преди да е изяснил случая.
— Как си могла да направиш подобно нещо? — изкрещя той. Едва потискаше желанието си да я стисне за гърлото. Само щом се сетеше за безкрайните часове на мъчение, прекарани от Ники в тъмната колиба, той се изпълваше с болка и гняв.
— Честно казано — отвърна тя напълно невъзмутимо, — просто забравих за онази пикла. Имах толкова робота, че…
— Нито дума повече — Александър прокара пръсти през вълнистата си кестенява коса, опитвайки се да запази самообладание. — Ако искаш да станеш моя жена, трябва веднъж завинаги да се откажеш от телесните наказания. Обещай ми го тук и сега. Ако не се подчиниш на това мое искане, аз ще отменя венчавката ни.
— Алекс, мили. Направо не мога да повярвам, че това толкова те е разстроило. — Но като забеляза мрачния му поглед, Клариса придърпа плътно около тялото си тежкото кадифено наметало. Канеше се тъкмо да си легне, когато Алекс нахлу в дома им и настоя тя да го приеме.
— Но мис Клариса вече се оттегли — заяви камериерът.
— Няма значение. Кажи й да слезе веднага, иначе аз ще се кача горе и ще я смъкна.
И както си пролича, наистина бе готов да го направи. Никога не беше го виждала толкова бесен.
— Исках само да покажа на тази хлапачка какво значи дисциплина — оправда се тя. — Ако искаме да ни върши работа, ще трябва…
— Предупреждавам те, Клариса. Въпросът не подлежи на обсъждане. Трябва да решиш. Сега.
Тя преглътна на сухо. За първи път се запита дали наистина иска да се омъжи за Алекс. Знаеше, че трябва да се съобразява с него, но едва сега разбра колко много държи той на авторитета си.