— Нямам ли право да участвам в управлението на домакинството?
— Имаш, разбира се. Радвам се, че отсега поемаш задълженията си на съпруга. — Той въздъхна уморено. — Честно казано, имам нужда от твоята помощ. Но се безпокоя за хората, за които ще отговаряш. Държа да се отнасяш към тях вежливо и с уважение. Няма да приема друго поведение.
Явно нямаше да отстъпи по този въпрос. Но им предстоеше да прекарат дълги години заедно и тя все някога ще успее да му се наложи.
— Но аз ще решавам и занапред как да властвам в Елмтри, нали?
— Добре ще е и твоите хора да разберат някой ден какво означава човешко отношение, но това си е твоя работа.
— Тогава приемам условието ти и те моля да не извиниш за неприятностите, което може би съм ти причинила.
Извинение. Толкова е просто, а неговата малка крепостна толкова време отказваше да й се извини. И като го направи, прозвуча като подигравка. Нека си разправя Алекс каквото си ще, рано или късно тя ще се подчини на волята й, иначе ще я даде за продан.
— С това въпросът е приключен — заяви Александър. — Да не говорим повече.
— Искаш ли чаша чай? — попита Клариса, доволна, че свърши неприятния разговор. — Или предпочиташ бренди? — Тя напъха под нощната си шапчица една изплъзнала се светлоруса къдрица.
— Очаква ме тежък ден. Предпочитам да си тръгна веднага.
Алекс работеше здраво. Това много й допадаше. То бе една от причините, поради която му предложи да се оженят.
— Е, тогава ще се видим идната седмица — каза тя. — Има да се вършат толкова неща до годежа.
Алекс кимна. Той се поклони учтиво и се сбогува. През дантелените завеси тя го видя как се метна на едрия си, расов кафяв жребец. Як мъж, със силни ръце и мъжествени черти. Знаеше, че жените умират за него, знаеше, че си има любовница в града и приемаше, че в това отношение нищо няма да се промени и след сватбата.
Няма значение. Тя ще си изпълнява съпружеските задължения, ще му роди синове, ще отгледа деца на отечеството, но мисълта да споделя леглото му не я привличаше особено.
Не беше девствена. На седемнайсет години спа с един майстор от фабриката на баща й. Искаше й се да разбере в какво се състои особената притегателна сила, сбираща мъжа и жената, а не знаеше дали някога ще се омъжи и кога.
Нощта, прекарана с Уилям Лейки, беше живо разочарование. Никога няма да разбере какво харесват мъжете в това потно, несръчно отъркване на телата. От този момент нататък избягваше подобни преживявания.
Беше признала на Алекс истината. Разказа му цялата история и макар че в началото бе изненадан, той не се усъмни, че от години не е била с мъж. Изглежда държеше само да е сигурен, че той е баща на синовете си.
След това признание тя му направи едно предложение — да обединят чрез брак двете големи плантации и да увеличат богатството на нейното семейство чрез имотите на дьо Вилие. На другия ден той прие и двамата се заловиха с осъществяването на плана си.
На двайсет и четири годишна възраст Клариса бе постигнала всичко, което може да има една неомъжена жена. Сега й трябваше мъж. Като съпруга на Александър дьо Вилие щеше да разполага с повече богатство и власт, отколкото би могла да мечтае. Но не е изключено да има и повече проблеми, отколкото си мислеше.
През следващата седмица Никол се завърна в малката си мансардна стаичка. Мисис Леандър бе успокоила Алекс, че е напълно здрава и след седмица ръцете й зараснаха напълно, така че можеше отново да се залови за работа. Тъкмо метеше преддверието, потънала в мислите си, когато някаква суматоха при входната врата привлече вниманието й.
След енергично почукване Фредерик отвори и във фоайето влезе дребна, сивокоса жена, като прошумоля с елегантната си траурна рокля от черна коприна.
— Бонжур, Фредерик — каза тя. — Къде е внукът ми?
Фредерик се засмя радостно.
— Опасявам се, че е нейде по работа, мадам. Очакваха ви чак идната седмица…
— Добре, тъкмо ще си отдъхна, докато се, прибере. — Тя хвърли поглед на Никол, чиито вежда подскочиха.
Сивокосата дама се усмихна.
— Никол Сен Клер — каза тя на френски, който явно й бе най-привичен. — Какво за бога правите тук?
Метлата хлопна на пода. Ники стоеше като вкаменена, безмълвна, с широко отворени очи, докато възрастната дама се приближи до нея и я прегърна. В жеста й имаше искрена топлота и сърдечност. Тъй я прегръщаше някога майка й, за да я утеши. Внезапно нещо стегна гърлото й и преживяното през последните три години избликна като фонтан.
С тихо стенание, което премина в хлипове, Ники обгърна с ръце дребната французойка. По бузите й се стичаха сълзи. Цялото й тяло се тресеше и тихият й плач скоро прерасна в бурни ридания.