— Чудесна идея, Александър. Много искам да знам какво ти се е случило напоследък.
Никол започна да се приготвя по-старателно от всякога. Суетнята долу й подсказа, че Алекс се е прибрал. Едва устоя на изкушението да изтича при него. Предпочиташе сама да му каже истината, вместо да изчака, както й бе наредила възрастната дама. Не го стори, защото французойката изглеждаше толкова уверена в замисъла си, а и тя имаше огромно влияние върху внука си.
Ники се молеше старицата да успее.
Даниел влезе точно в момента, когато Ники си обличаше блузата след банята.
— Казаха ми да ви помогна, мадмоазел — заяви тя вдървено. — Тъй нареди мадам дьо Вилие, От днес съм ваша камериерка.
Ники сложа ръка върху рамото на закръгленото момиче.
— Аз съм си същата като преди, Даниел, Нали бяхме приятелки. Надявам се, че още сме.
— Естествено, мадмоазел.
— А тогава защо не ме наричаш Ники като преди?
— О, не, не мога.
— Жалко, бих се радвала.
Даниел я погледна неуверено.
— Ами какво ще каже херцогът?
М-да. Какво ще каже Александър…
— Остави това на мене — усмихна й се сърдечно Ники и й подаде ръка. — Разбрахме ли се?
Даниел се засмя, пое ръката й и видимо се поотпусна.
— Е, щом сме още приятелки, ще ти разкажа за последната си среща с Рьоне — Рьоне Бутийе бе годеникът й.
— Непременно. С всичките неприлични подробности.
Даниел захихика. Тя бе пищна и привлекателна хубавица. Много мъже бяха искали ръката й, но Рьоне й спечели сърцето.
— Добре. Всичко ще ти кажа.
След като изчерпиха темата, Ники позволи на Даниел да й помогне при обличането. Тя се въртеше нервно върху синята тапицерия на стола пред огледалото в позлатена рамка, докато Даниел превръщате косите й в кула от къдрици, които обрамчваха лицето й и се спускаха по раменете.
Щом се облече, гърдите й се подадоха съблазнително от дълбокото деколте на тюркоазносинята й копринена рокля. Модната кройка подчертаваше както ханша и бюста, така и тънката талия.
Никол погали нежно плата. От колко години не бе ходила в сатен и коприна. От колко години не се бе чувствала истинска, желана жена. Макар да се страхуваше от сцената, която Алекс навярно ще й устрои, тя все пак бе щастлива, че може да му се покаже като жена. Тайничко се надяваше, че това ще промени характера на връзката им.
— Вече всички са на масата — съобщи влязлата току-що мисис Леандър. — Мадам дьо Вилие каза да слезете като се приготвите.
Такъв бе замисълът им — Никол да се появи със закъснение, като по този начин принуди Алекс да я посрещне като своя гостенка.
— Добре ли изглеждам? — запита тя, макар образът в огледалото да й подсказваше, че е по-прекрасна от всякога.
— Изглеждате зашеметяващо — усмихна й се окуражително мисис Леандър. — Осланяйте се на мадам. Тя познава Алекс по-добре от всички други.
Ники пристъпи неуверено, но после внезапно се обърна и прегърна пълната икономка.
— Много ви благодаря за всичко.
Мисис Леандър я потупа по бузата.
— А сега бягай. И горе главата.
Никол само кимна и заслиза по стълбата. Събра цялата си смелост, за да отвори вратата към трапезарията.
— Мисля, че последната ни гостенка се появи — съобщи Рашел с дяволит поглед, който сновеше между Никол и нейния внук.
Седнал начело на масата, Алекс бе потънал в разговор с Томас Деминг, настанен заедно с Клариса от дясната му страна. Рашел седеше вляво, а до нея бе оставено място за Ники. От другата страна Франсоа се, бе опрял мрачно на резбованата облегалка на стола. Щом тя се появи на вратата, Алекс посегна към чашата с вино. Ръката му замръзна във въздуха.
— Позволете да ви представя моя внук Александър — каза Рашел с усмивка, която би могла да се нарече само тържествуваща.
— Как сте? — отвърна вдървено Ники.
Старата дама се обърна към жената вдясно от Александър.
— Това е годеницата му, Клариса Едикот.
— Струва ми се, че вече се познаваме. — Ники просто не устоя на изкушението да произнесе тези думи.
Клариса зяпна.
— Мосю, Томас Деминг, адвокат на внука ми и негов най-добър приятел — продължи Рашел.
— А това е другият ми внук, Франсоа.
— Радвам се да се запозная с вас.
Алекс скочи на крака. Кафявите му очи се плъзнаха по тялото й, погалиха медночервените къдрици, заоблената й гръд, която се привдигаше и спадаше при всяко нервно вдишване. Огледа я от глава до пети и отново заби поглед в лицето й. Тъмните му очи я приковаха. Леденият блясък на гнева бе толкова очевиден, че Ники преглътна.
— Не е редно да се взираш така, Александър — наруши тишината Рашел. — Защо не отведеш мадмоазел Сен Клер до мястото й?