Копринените й коси блестяха. Искаше му се да издърпа фибите и да зарови пръсти в дългите, къдрави кичури. Искаше да впие устни в млечнобялата трапчинка на шийката й.
Разбра, че тялото му още от самото начало е бяло омагьосано от нейната женственост и че никога не бе изпитвал онова, което чувстваше в момента. Наложи се да напрегне цялата си воля, за да не я целуне и да обуздае страстта си.
— Никога нямаше да те продам на Фортие — призна той тихо. — Никога. И ако искаш ми вярвай, но аз наистина те разбирам.
Знаеше за какво говори тя. Сам той бе прекарал шест месеца от живота си в един алжирски затвор. Тогава бе само на двайсет години и вярваше, че Франция воюва за чест и слава. Макар да бе на друго мнение, баща му прояви разбиране към тези илюзии.
Войната го превърна в друг човек. Стана по-суров. По-циничен. В този затвор се научи как да оцелява. Принуден бе да върши какви ли не ужасни неща, само за да получи малко храна. Много добре знаеше какво й бе минало през главата — имаше представа как се отнасяха с жените в тези страшни дупки.
Алекс я притисна.
— Вече всичко свърши — каза той и привдигна лицето й така, че да го погледне в очите. — Ти отново зае подобаващото ти място и ще останеш тук.
Ники се поотдръпна, за да го огледа.
— Тук ми харесва. Още от самото начало.
Господи, колко бе очарователна. Хубостта й надминаваше и най-дръзките му мечти. Побесняваше само при мисълта за побоищата и изнасилванията, на които е била подложена. Но след като вече не бе девствена, сигурно — щяха да се разберат по-лесно.
Алекс се почувства отново виновен, щом прочете по лицето й доверие и привързаност към Бел Шен. Но по-подходяща ще бъде градската му къща — след като отпрати Лизет на село, Ники ще се настани там. При тази мисъл слабините му запулсираха.
— Време е да се връщаме при другите — каза той и гласът му прозвуча дрезгаво.
Никол избърса сълзите от страните си.
— Сигурно изглеждам ужасно.
— Ти си прекрасна. — Това бяха най-хубавите думи, които бе чувала през живота си. — Но ако предпочиташ да се видиш в огледалото, аз ще сляза и ще поговоря с останалите.
Това я върна към действителността. Клариса не бе допуснала да я заблудят дори за секунда. Междувременно Франсоа и Томас Деминг също бяха научили коя е.
— Не съм гладна. Ако не възразявате, предпочитам да прекарам вечерта в стаята си.
Алекс се усмихна снизходително.
— Твърде далеч отиде, скъпа, тъй че ще трябва да извървиш пътя си докрай. Ти си дъщеря на Сен Клер. Винаги щом се почувстваш несигурна си припомняй този факт.
Никол се замисли и отвърна на усмивката му, макар че устните й леко трепереха.
— Благодаря, мосю.
— Можеш да ме наричаш Алекс. И без това не успя да се отучиш.
Ники се изчерви.
— Не знаех, че сте го забелязали.
— Почти нищо от вашето поведение не ми убягваше, скъпа.
Ники не бе сигурна какво точно иска да й каже, но й хареса погледът, с който придружи думите си. От него сърцето й се разтуптя и бузите й поруменяха.
Алекс й подаде ръка и тя се облегна на нея. Отведе я до стълбата за горния етаж, за да се поосвежи. Самият той слезе при останалите гости.
— Моля те, не се бави — рече й мъжът с поглед, нетърпящ възражение.
— Както обичате, Александър — прошепна девойката и побягна нагоре.
Алекс проследи леката заобленост на ханша й. Неговата малка крепостна се бе превърнала в чувствена жена, която скоро щеше да стопли леглото му.
Няма да бърза. Твърде много е изстрадала, сигурно е плашлива и недоверчива. Ще прояви търпение ще я ухажва, докато тя го пожелае. Нали сама каза нищо друго не й остава.
Осма глава
Ники прекара вечерта далеч по-приятно, отколкото очакваше.
Тъй като Александър и баба му изразиха без колебание привързаността си към нея, Ники скоро бе приета и от останалите като семейна приятелка. Когато се завърна в трапезарията, вече никой не гледаше на нея като на бивша крепостна.
Алекс поясни, че баща му бил много близък приятел с Етиен Сен Клер. Когато Съединените щати започнали войната с Англия, двамата се явили като офицери — доброволци в американската армия. В битката край Борне Етиен рискувал живота си, за да спаси ранения Шарл, който лежал окървавен в безсъзнание на бойното поле.
— И ние, наследниците му, никога няма да забравим какво им дължим — заяви Александър, а Франсоа заби поглед в земята. Рашел забеляза колко виновен се чувства. Младият мъж бе пребледнял и потресен.
— За доста неща ще трябва да си поговорим, Франсоа — рече рязко Рашел. Но не искаше да зачеква темата в присъствието на Александър. През последните две години Франсоа достатъчно често си бе навличал гнева на брат си. Ако той разбереше, че младежът е изоставил в нещастието семейство Сея Клер, отношенията помежду им щяха съвсем да се влошат.