— И пак може да станете. Сигурна съм, че Алекс само ще се зарадва. А доколкото виждам, и вие. — Ники му се усмихна. — Сега ми разкажете за картините си.
Младежкото лице на Франсоа просветна. Говориха цял час и младият дьо Вилие се държа с нея непринудено и прямо както никога. Имаше чувството, че е преодоляла още едно препятствие и че излиза най-сетне от тъмния тунел, в който бе прекарала последните три години. Учудваше се на разпрата между двамата братя, но се надяваше, че скоро ще се помирят.
През следващите седмици Ники доста често срещаше Александър. Очакваше, че трудно ще й прости измамата. Но вместо това той я обграждаше с доверие и грижи и се държеше като съвършен джентълмен.
Настоя тя да придружи Рашел на обиколката из плантацията, при която искаше да покаже на баба си направените от него нововъведения, макар да не бяха още привършили.
— От трийсет моргена земя добиваме близо петстотин хектолитра захар, стара майко. Всяко буре ни носи около хиляда долара. Но чрез подобряване на добивите и качеството на захарта скоро ще надминем значително тези показатели.
— Стига да имате добро време — вметна Ники, която знаеше, че урожаят много зависи от времето.
— Точно така — усмихна й се закачливо той.
Вечерта я изпрати до стаята й.
— Прекарах чудесен ден — рече тя с благодарност.
— Той бе още по-прекрасен за мен, шари.
— Толкова сте добър към мен, Александър. Знам, че за вас беше истински шок, обаче…
Той я накара да замълчи, като допря пръст до устните й.
— Нали ти казах, каквото било — било. — И той се наведе, като я целуна леко по бузата. Макар че едва я докосна, тя изтръпна цялата.
— Лека нощ — прошепна Ники.
След като научи, че някога е свирила на пиано, Алекс настоя да изнесе концерт и накрая похвали изпълнението й.
— Ти си толкова талантлива, колкото и хубава — заяви той.
— А най-вече упорита — отвърна тя, но комплиментът я поласка. — Майка ми много държеше на музиката. Смяташе, че едно от задълженията на жената е да носи радост вкъщи.
— О, има толкова начини, по които една жена може да ни зарадва. — Топлите му кафяви очи потъмняха.
Отношението му към нея се промени. Вече не бе тъй дистанциран. Почти несъзнателно проявяваше все още арогантност и самоувереност и промяната, настъпила в него, бе подмолна и трудна за дефиниране. Понякога й се струваше, че сега в очите му припламва дързост, каквато не бе забелязвала по-рано. От този поглед сърцето й се разтуптяваше и страните й се покриваха с руменина.
Когато я изпрати на следващата вечер, целувката му вече съвсем не беше толкова невинна. Застанал плътно до нея, той стискаше ръцете й и чертаеше с пръста си странни линии по дланта й, докато тя се разтрепери и отдръпна.
Ники забеляза, че очаква с радост разговорите с него по време на общите им вечери с Рашел. В присъствието на Алекс се чувстваше красива и желана както някога. Той й харесваше. И чувството й растеше с всеки изминат ден.
Алекс е обещан на друга — припомняше си тя, но един вътрешен глас й подсказваше: Той не обича Клариса, а и още не е сгоден за нея.
Ти си крепостна — отвръщаше тя. Негова крепостна. Ти си лежала в ареста. Спомни си как неодобрително погледна Алекс щом Томас Деминг я покани на театър. Той знаеше, че дължи нещо на фамилия Сен Клер и се опитваше да изпълни своя дълг. Купуваше й хубави дрехи и вече не й се налагаше да мие пода, но все още тя бе негова собственост. Не спомена да се е променило нещо в това отношение и не бе сигурна, че някога ще го направи.
Освен това вече не е от неговата каста. И никога няма да бъде. Макар да бе отдавна наясно по този въпрос, тя все пак не искаше да приеме истината.
Една вечер излязоха да се поразходят в градината след вечеря. Ники се учуди както на поканата на Алекс, така и на одобрителната усмивка на старата дама.
— Позабавлявайте се добре, деца — пожела им тя и след като двамата я целунаха по бузите, отиде да си легне.
Алекс тихичко се засмя:
— Ти си й грабнала сърцето.
Ники също се усмихна.
— Обичам баба ви. Тя е една от най-добрите жени, които съм срещала.
— А ти си една от най-чаровните.
Ники усети как страните й пламнаха. Тази вечер изглеждаше прекрасно. Омагьосващо. Бледолилавата й рокля с къси буфан ръкави бе с дълбоко изрязано деколте, от което се подаваха гърдите й. Къдрите й се спускаха по раменете, а зад ушите си бе затъкнала по една магнолия. Алекс носеше сребриста жилетка от брокат под безукорния си вечерен костюм.
Лунната светлина блестеше по сатенените му ревери, докато минаваха между добре подкастрения жив плет към езерцето, направено по искане на Шарл дьо Вилие. В него плуваха лебеди. Свежият бриз, идещ от реката, прогонваше насекомите и носеше жадуваната прохлада.