— Ти си точно такава, каквато си те представях — каза Алекс.
Ники го погледна учудено.
— Нима сте си мислели как ще изглеждам, когато порасна?
— Да, и то твърде често. Откровено казано, ти надмина и най-големите ми очаквания.
Ники се засмя щастливо. Поговориха за времето, за баба му, за жътвата. Не му спомена за разговора си с Франсоа, защото младежът я бе помолил да си мълчи. Не стана дума и за документите за крепостничество, които Алекс все още държеше. Впускаха се само в приятни теми. Говореше й неща, които би казал и някой обожател. Но Алекс не я ухажваше — ами ако все пак го правеше?
Почти в отговор на тези й мисли той я взе в прегръдките си, щом се спряха под провисналите клони на една плачеща върба. Впи очи в нея и макар изражението му да бе все тъй приятелско, очите му потъмняха. Погледът му така я хипнотизираше, че не можеше да откъсне очи от него.
Стори й се съвсем естествено и някак уместно да я целуне. Направи го нежно, сякаш нищо не искаше от нея. Тя усети вкуса на брендито, което бе пил на вечеря, както и уханието на одеколона му. Изведнъж й мина през ума, че й се искаше да целуне Алекс още от онзи далечен ден в Ла Ронда. И това чувство не бе изчезнало от мига, в който стъпи в Бел Шен.
Алекс откъсна устните си от нейните далеч преди тя да поиска това.
И то напълно съзнателно.
— По-добре да се връщаме — рече девойката, смутена от това, че той толкова лесно отгатва чувствата й. Някога не беше така. Тя бе по-самоуверена и се контролираше по-добре.
— Утре вечерта тръгваме с парахода нагоре по реката.
— И тримата ли? — запита спонтанно тя, защото бе сигурна, че и възрастната дама ще ги придружи.
— Не, само ние двамата.
На сутринта Ники се събуди с размътена глава. Преживяното с Александър в градината не й позволи да заспи дълбоко. Тревожеше се за неизвестното си бъдеще, опитваше се да сложи в ред обърканите си чувства спрямо Александър и се измъчваше от съмненията, които се надигаха неудържимо в нея.
Тъй като всички подробности около годежа бяха уточнени, Клариса не се бе вясвала от седмици в Бел Шен, но Ники непрекъснато мислеше за нея. Понякога се питаше дали и Александър се сеща толкова често за годеницата си.
Ники стана по-рано от обикновено, облече ръждивокафявата рокля за езда, подарък от възрастната госпожа, и излезе навън. Небето бе още по-сияйно от обикновено и лек бриз гонеше към хоризонта парцаливите облаци. Идеален ден за езда, при която би могла да остане за няколко часа насаме.
— Значи е вярно — каза Патрик, застанал на вратата на конюшнята. Слънцето тъкмо бе изгряло и лъчите му пронизваха сипещите се сламки, които се разхвърчаваха, докато той обръщаше сеното.
— Да.
Патрик бе водил един от жребците да запложда. Не го бе срещала, откакто положението й в къщата се промени. Тя се отправи към него, привлечена от мириса на прясно окосено сено, коне и стара кожа, лъхащ от конюшнята. Винаги бе обичала този аромат.
— Надявах се, че ще останем приятели.
За нейно учудване Патрик се ухили. Той опря вилата на вратата и кръстоса крака.
— Ами да, какво толкоз се е променило. И без това не откъсвахте поглед от него.
Ники замръзна на местото си.
— Не, Патрик, не е така!
Той тихо се засмя. После се наведе, вдигна една златиста сламка и я захапа.
— Правете каквото щете. Вие и преди си разигравахте кончето, както ви хрумне.
Ники се засмя. Тъкмо се канеше да му нареди да оседлае Максимилиан и Алекс влезе в конюшнята.
— Знаех си аз, че ще те намеря тук. — Той застана пред отворения прозорец и в тъмнокестенявата му коса затанцуваха кехлибарени отблясъци. Изглеждаше фантастично в панталоните си за езда и в снежнобялата памучна риза.
Тези дрехи му стоят най-добре, помисли си Ники, като видя мускулестите бедра, широката гръд и внушителните рамене.
— От реката задуха вятър — каза тя, опитвайки се да прогони спомена за снощната прегръдка. Не бе забравила нито мускулите, които танцуваха под нежните й пръстчета, нито леката целувка. — Днес не е толкова задушно. Искаше ми се да пояздя.
— Чудесна идея. Идвам с теб.
Значи пак нямаше да остане насаме с мислите си.
Когато оседлаха конете, Алекс я привдигна, за да я настани на дамското седло, но я задържа по-дълго от необходимото. Сякаш ток премина през тялото й.
— Благодаря — промълви тя, но устата й бе пресъхнала и едва успя да изговори тази дума.
Алекс се качи на коня си, ала той затанцува на място, зацвили и взе да хапе юздата.
— Явно има някоя разгонена кобила наблизо — каза мъжът и я погледна многозначително.