Той прокара ръка по корсажа, отвори мъничките копченца на роклята й и пъхна ръка в деколтето. Тежката й гръд, нежността на кожата и щръкналата пъпчица, която той галеше с пръсти, само разпалиха страстта му и той бе обзет от неизразим копнеж.
Треперейки цялата, Ники леко извика и се притисна още по-силно към него.
— Искам да те любя — прошепна той и продължи да я омагьосва с пръсти.
Ники се отдръпна, сякаш я бяха ударили. Тя пристегна разгърдения си корсаж и се втренчи в издутината на панталона му, която той не можа да прикрие. Макар че стоеше като вкаменена, червенината изчезна от бузите й и те придобиха восъчна бледност. Алекс реши, че е събудил у нея спомен за преживяното в затвора.
— Не се безпокой, шери — опита се да я успокои той. — Няма да сторя нищо против волята ти.
Тя пребледня още повече.
— Не исках да те принуждавам. Прости ми.
Тя само поклати глава, сякаш искаше да опровергае думите му, но продължаваше да мълчи.
— Знам какво си мислиш. Знам какво си преживяла, но невинаги става така. Онова, което мъжът и жената вършат заедно, може да е и прекрасно, шери. Обещавам ти.
— Вие не ме разбирате.
— Трябваше да проявя повече търпение, да ти дам време да…
— Вината не е ваша — възрази Ники за негово учудване. — По-скоро е моя. Трябваше да ви спра още в началото, но не го направих. Не знам какво ми стана. Исках да ме целунете — и изпитах огромно удоволствие, но не знаех, че също…
Той отново взе главата й в ръце.
— Какво не знаеше, че искаш да направя, шери? Да те прегърна цялата? Да те докосна до места, които смяташе за забранени?
Тя вдигна очи към него и не успя да излъже.
— Да.
Алекс я притисна към себе си. Ники усети облекчението му по това, че тялото му се отпусна.
— Ще го направим съвсем бавно. Всичко ще е прекрасно, ще видиш.
Ники престана да се страхува. Алекс щеше да се погрижи за всичко. Нали винаги го бе правил? Изведнъж установи колко бе свикнала да се осланя на него. Колко зависеше от него. Тя кимна и Алекс я дари с лека целувка. Двамата развързаха конете и поеха към къщи.
Известно време яздиха мълчешком, но дори след тази случка й бе все тъй леко на сърцето.
— Преди малко споменахте нещо — подхвърли девойката докато яздеха, — казахте, че знаете какво съм преживяла.
Той кимна.
— На младини лежах известно време в затвора.
— Наистина ли?
— Да.
— Къде?
— В Алжир. Служих във френската армия. Заедно с няколко другари попаднах в плен. Тамошният затвор бе истински ад.
— И колко време останахте в него?
— Шест безкрайни месеца. За щастие намерих там един приятел, който ми помогна да се спася от най-лошото. Един едър турчин на име Рам. От време на време работи за мен. Но за съжаление морето го привлича прекалено силно.
— А моята приятелка се казваше Лорна — Гърлото й се сви. — Никога няма да я забравя.
— Кажи ми, как попадна там — помоли тихо Алекс.
Ники му разказа за Ричард Пакстън, мъжа, който купи договора й от Лорен. Сподели как я задирял и с това събудил ревността на жена си.
— Тя скри брошката, а после твърдеше, че аз съм й откраднала, намери я в присъствието на Ричард и извика полицията. Останалото ви е известно.
— То вече е минало. И няма да се върне, шери. За никого от нас.
Алекс и се усмихна, но неочаквано погледът му се стрелна надалеч, към копата, обозначаваща западната граница на имота, където стоеше самотен конник. Алекс прикри очи с длан от слънцето, но и без да се взира разбра кой е там.
— Фортие — каза той, поглеждайки към Ники. — Обещай ми, че никога няма да яздиш сама.
— Едва ли ще посмее да ми стори нещо, след като знае, че съм под твоя закрила.
— За него ти завинаги ще си останеш малката крадла от затвора. Той те желае. А Фортие заграбва всичко, което пожелае.
Тръпки полазиха по гърба на Ники.
— И какво ще направите тогава?
— Ще го убия… или той ще ме убие.
Девета глава
Дрънченето на сребърната лъвска глава по масивната входна врата накара Ники да спре на горната стълбищна площадка. Слизаше да закусва долу в трапезарията заедно с възрастната дама, но от любопитство остана да види как Фредерик отваря вратата и кани вътре едва чернокоса жена, почти на нейния ръст. Мургавата хубавица в очарователна виненочервена копринена рокля се усмихна на Фредерик и каза, че иска да види Александър.
— Коя е тази? — прошепна Ники на Даниел, която бе застанала до нея.
Слугинята се отдръпна дискретно, тъй че да наблюдава ставащото, без да я забележат.