— С кого тръгна?
Тя сви рамене. Бризът издуваше черните й памучни поля. Алекс погледна към небето и видя, че е притъмняло. Облаците образуваха плътна сива стена, предвещаваща приближаващата буря.
— Дано само не е тръгнала сама — рече той тревожно и се отправи към конюшнята. Като установи, че Наполеон е изчезнал и дамското седло на Ники не е на местото си, той разбра какво е станало, макар че би предпочел да му се размине.
— Тръгна сама, нали?
Патрик не се сепна дори от строгия му поглед.
— Щом това момиче си набие нещо в главата, нищо не може да го разубеди. Но аз не бих се тревожил за нея. Казах й, че времето може да се влоши.
— И си мислиш, че е достатъчно разумна да се прибере, преди да завали?
Патрик разбра, че е по-добре да не отговаря на този въпрос.
— Кой да ви изкарам?
— Волтер е най-бърз.
Патрик изведе големия сив жребец от бокса и чевръсто го оседла. Като привърши, Алекс пристегна ремъка на корема и се метна отгоре. Закле се да я намери на всяка цена — а пипне ли я, ще й извие хубавата розова шийка.
Ники пое по една пътека покрай полетата със захарна тръстика и подкара Наполеон в галоп. Въздухът стана по-свеж, облаците надвиснаха, но Ники не потегли обратно. Няма да се прибере, преди да се успокои, за да застане пред Александър така, сякаш всичко й е все едно.
Междувременно осъзна колко глупаво би било да му вдига скандал. Тя живееше благодарение на щедростта му и зависеше от него. Можеше да я продаде, когато си поиска и така с един удар да се освободи от тежкото бреме. Не вярваше, че ще го направи, но след като видя какво стана във фоайето, вече не бе толкова самоуверена.
В далечината се чу гръм, но не се появи светкавица. Сигурно бурята бе още надалеч. Тя спря Наполеон и слезе, после го отведе до един малък ръкав на реката, който, се вливаше в близкото блато. Учуди се, че гневът й все още не се бе разминал. Как може да е толкова ревнива? Как изобщо успя да оглупее дотам, че да му повярва? Нали знае какви са мъжете? Със собствените си очи видя на какво са способни.
Ники стоеше, потънала в мисли, докато Наполеон пасеше. Изведнъж забеляза един конник да идва към нея. Когато се приближи още повече, тя позна човека, който я гледаше мрачно. Да върви по дяволите! В ада да иде дано!
Алекс спря коня си и слезе. Закапаха първите капки.
— Какво, по дяволите, търсиш тук? Нали обеща да не излизаш сама?
— Така си мислите. Нищо не съм обещавала.
— Струва ми се, че разбра колко е опасно.
— Аз не тръгнах към Фортие — рече тя.
— Все едно. Не искам да се излагаш на опасност. Отсега нататък ще яздиш само с мен или с някой друг. Ясно ли е?
— Вървете по дяволите!
Погледът на Александър помръкна.
— Я повтори.
— Вървете по дяволите.
Той я грабна за ръката и я притисна към гърдите си.
— Прекаляваш, зверче такова. Ще правиш каквото ти казвам, чуваш ли?
— А ако не се подчиня? Ще ме затворите пак в стаята ми ли? Ще ме оставите пак да гладувам?
Алекс я пусна.
— Просто не искам да ти се случи нещо лошо.
— Че защо? Нали си имате Лизет — ще се забавлявате с нея.
— Лизет? — повтори той. Забеляза дързостта в погледа й, буйните пламъчета в тюркоазносините й очи. — Значи това било. — Той тихо се засмя. — Ти ревнуваш.
— Да ви ревнувам от тази… жена? Сигурно сте си загубили ума.
Алекс я грабна. Опита се да прикрие доволната си усмивка и я почеса зад ухото. Ники се опита да се освободи, но той я задържа без усилие в прегръдките си и дори изпита наслада от топлотата на гърдите, които се отриваха в неговите при опита й да се изплъзне.
— Пуснете ме! — викна гневно тя. — Вие сте чисто и просто един арогантен, нищожен… женкар!
Темпераментният й изблик по-скоро го развесели, отколкото засегна.
— Радвам се, че ме ревнуваш. Господи, никога не си била толкова пламенна.
Ники се отдръпна. Без много да му мисли, тя му лепна звучна плесница, която отекна като далечен гръм.
— О, боже! — прошепна тя и старите страхове се надигнаха у нея.
Алекс само се усмихна и потърка ударената си буза.
— Доста сила се крие в малкото ти телце.
— О, ъ-ъ… съжалявам. Наистина не исках… аз просто… Толкова ме ядосахте!
Алекс посегна към нея, но тя се дръпна, защото все още не знаеше какво ще й направи. Той се усмихна и около устните му се появиха съблазнителните трапчинки.
— Предполагам, че си ни видяла във фоайето.
— Да — прошепна тя, опитвайки се да прикрие болката си.
— Канех се да я посетя тази вечер, за да й кажа, че скъсвам с нея.
— Какво?
— Но тъй като ме изпревари и дойде у дома, аз й го казах още днес.
— Вие… вие сте й казали, че вече няма да я посещавате?