— Можем да се изсушим на огъня — добави той, докато разтягаше влажния й корсет.
— Алекс! — възкликна Ники и се отскубна. — Какво правите?
— Правя се на камериерка — отвърна той засмяно. — Това успокоява ли те?
Бузите на Ники пламтяха, но тя се подчини. Алекс й помогна да свали полите и фустите си, после й развърза корсета, така че застана пред него по ризка и гащички. Но дъждът така ги бе измокрил, че бяха станали почти напълно прозрачни. Тя забеляза това по погледа на Алекс, който вече не я гледаше в лицето. Вместо това очите му не се откъсваха от тъмните кръгове, които се очертаваха около връхчетата на гърдите й, щръкнали от студа.
Щом видя изражението на лицето му и прочете желанието в очите му, направо й секна дъхът. Стоеше като хипнотизирана, без да помръдне, докато погледът му се плъзна по тялото й, поспря да огледа кръшната й талия и се спусна по заобленостите на ханша. После се прикова към тъмночервените къдрици в триъгълничето между бедрата й.
— Прекрасна си — прошепна задавено той.
С треперещи пръсти и разтуптяно сърце Ники притисна одеялото към себе си.
Алекс само се засмя. Колко невинна изглежда, помисли си той. И в известен смисъл наистина бе недокосната. Защото когато тя му разказваше за миналото си, той разбра, че мъжете, с които е била, просто са я насилвали и са си вземали каквото им трябва, задоволявали са похотта си, без да помислят за нея.
Тази нощ всичко щеше да бъде другояче.
Тази нощ той ще я посвети в радостите на любовта, ще й доставя удоволствие по безкрайно много начини, ще направи всичко, за което бе мечтал. Съдбата ги бе събрала.
Десета глава
Ники уви одеялото плътно около себе си, докато наблюдаваше как Алекс разкопчава маншетите си, после ризата, как я сваля и хвърля на пода.
Застана пред нея гол до кръста. Мокрите му панталони бяха залепнали за бедрата и за стегнатия му, заоблен задник. Тя си глътна езика, щом забеляза как възбуденият член се очертаваше под плата.
С пламнала глава се извърна към камината, но все пак забеляза леката, развеселена усмивка на Алекс. Чу как на пода тропнаха тежките му черни ботуши и после прошумоляха панталоните. Внезапно си помисли, че той може да прояви арогантността да свали всичките си дрехи.
— Съблечи се! — заповяда й той и тя вече не се съмняваше, че сам Алекс бе направил същото.
— Не, това няма да стане!
— Нужно ли е да ти напомням, че съм два пъти по-едър от теб? — чу тя зад гърба си.
— Не. Освен това не съм забравила колко сте самонадеян понякога.
Алекс се разсмя и Ники гневно се обърна.
— И при това се забавлявате!
Застанал бе само на няколко сантиметра от нея, наметнат небрежно с одеялото и скръстил ръце пред мускулестата си гръд. По страните му се очертаваха дълбоки трапчинки.
— Точно така.
Дори и в най-дръзките си мечти не си бе представяла как ще изглежда полуголият Александър дьо Вилие пред запалена камина. Косите му й се сториха по-скоро златисти, отколкото кестеняви, а очите му бяха почти черни. Космите на гърдите се виеха на съблазнителни къдрици, а кожата бе толкова гладка и мургава, че силно й се прииска да го докосне.
— И така? — попита той, изтръгвайки я от мислите й. Тя му бе благодарна за това. — Чакам.
Ники простена. Знаеше, че ще загуби този спор. При мисълта, че той може да й смъкне дрехите насила, тя бе обзета от страх и ужас, но и от сладка, топла възбуда.
— Обърнете се с гръб.
— А ако ти обещая да си затворя очите?
— По дяволите, никак не е смешно. А сега се обърнете.
Алекс театрално й обърна гръб. Одеялото, спуснато неприлично ниско, едва покриваше дългите му, мускулести крака.
Ники бързешком свали дрехите си и така ги метна на широките му, голи рамене, че те изплющяха звучно.
Той дори не потрепна.
— Така вече е по-добре — заяви мъжът.
Приближи се до огъня, придърпа пред него два дървени стола, стъкми нещо като простор от една дръжка на метла и метна върху нея мокрите й дрехи. После дойде при Ники на кожения диван, където тя го омайваше, присвила нозе към тялото си.
Проявявайки повече ловкост, отколкото бе очаквала, той извади една по една фибите от косите й и тежките мокри къдрици паднаха на раменете й. Той прокара пръсти по копринено нежните кичури.
— Да знаеш откога си мечтая да го сторя — промълви младият мъж и с възхищение нави един масур около едрата си длан. Мускулите на ръката му заиграха при движението.
Ники се отдръпна чак в най-далечния край на дивана.
— Струва ми се, че ще е по-добре вие да останете в другия край.