— Не. В живота си не съм преживявала по-хубаво нещо. Сякаш се докосна до душата ми.
Странно, Алекс много добре знаеше какво има предвид тя. Никога не бе изпитвал нещо толкова поразяващо. То надхвърляше целия му сексуален опит. Надминаваше всичко, което бе изпитвал досега. Но все пак се разтревожи, че тя събуди у него чувства, каквито никой досега не бе разбуждал и каквито не му се искаше да изпитва.
— Невинаги е така — каза й той, за да разбере, че помежду им е станало нещо изключително, макар да не знаеше със сигурност, защо толкова държи да й го довери. — Искам да кажа, че с друг може и да не е същото.
— Не бих го направила с друг.
Защо го зарадваха толкова много думите й? Той погледна към камината. От огъня бе останала само алена жарава. Навън все още бушуваше вятър и светкавици раздираха небето, макар че гръмотевиците се чуваха само надалеч.
— Можем да си направим бивак на пода или да се качим горе. За съжаление леглата не са много по-широки от дивана.
— Нека останем при огъня — каза тя. Искаше да го гледа, да лежи до него и да го наблюдава как спи.
— Добре — отвърна Алекс, положи я с целувка върху дивана, покри я с одеялото и се качи горе.
След няколко минути се върна, носейки стар син юрган и още няколко одеяла. След като направи импровизирано легло на пода, той я привдигна и положи в него. Ники го гледаше прехласната. Струваше й се, че няколкото минути без него са се проточили безкрайно.
— Не мърдай — каза й той и отстъпи назад. Тя седеше с кръстосани крака на одеялата. — Искам да те погледам.
При тези думи връхчетата на гърдите й се втвърдиха. Тя се изправи гордо, наслаждавайки се на погледа му. Учуди се, че никак не се чувства неудобно.
— И три години да трябваше да те чакам, пак щеше да си заслужава — заяви той с дълбок, изкусителен глас. Дори под светлината на огъня очите му изглеждаха потъмнели.
Колко е хубав — помисли си Ники, но не се реши да го каже. Алекс сигурно щеше да се изсмее. Как би могъл един толкова силен мъж като него, способен само с поглед да обърне враговете си в бяг, да разбере, че е не само мъжествен, но и много красив?
— Боже мой — прошепна той — Боже господи, пак те желая. И той внимателно я положи върху одеялото. — Ако нямаш настроение… — рече той с питащ поглед.
— И аз те искам.
Той я целуна и тя почти усети вкуса на страстта му. Само след миг тялото й пламна. Беше омаяна от наслада, Алекс бе дълбоко в нея, всъщност беше там, където му е мястото.
През тази нощ те се любиха още два пъти и това бе най-невероятната нощ в живота й.
Когато се събуди, стаята бе обляна в слънчева светлина, а Алекс топлеше вода, за да се окъпят.
— О, бих искал напълно да заместя Даниел — рече той усмихнато, когато тя влезе в димящата вана.
— Мисля, че нямам нищо против. — Тя се окъпа и си изми косата. После я подсуши на огъня и я сплете на плитка, която се изви на гърба й. Алекс също се изкъпа. Не си носеше бръснач, но тя реши, че с току-що наболата брада изглежда още по-привлекателен.
След като закопча копчетата на гърба на роклята й, той така я целуна, че двамата отново пламнаха от желание. Когато Алекс се отдръпна, погледът й падна върху члена му, очертал се под панталона. Тя поруменя и погледна настрани.
Алекс тихичко се засмя.
— Явно не мога да ти се наситя. Ако не се страхувах, че баба ми ще прати цялата прислуга да ни търси, просто щях да остана тук и две седмици щях да те любя непрекъснато.
Споменаването на Рашел изведнъж върна Ники към действителността.
— Какво ще й кажеш?
— Истината. — Тя го погледна ужасена и той продължи. — Е, поне отчасти. Бурята ни изненада и ни се наложи да пренощуваме в ловната хижа, нали така?
— Тъй като и без друго не се ползвам с добро име, това едва ли ще влоши нещата.
— Моля те, недей забравя, че ти побягна като малка дива котка посред бурята.
Тя се засмя.
— А кога ще кажеш на Клариса?
— Мисля, че не е нужно да научава каквото и да било. А ако се наложи, ще й повторя същото.
— Искам да кажа, кога ще й кажеш за нашите отношения.
Алекс се усмихна снизходително.
— Наистина, Клариса не умира от желание да сподели постелята ми, но едва ли ще прояви нужната толерантност.
Ники усети как тревогата набъбва у нея.
— Все някога ще трябва да научи. Не мислиш ли, че е най-добре да го узнае още сега?
Алекс не отговори. Като че ли премисляше казаното от нея. Усмивката му се стопи, лицето му вече не грееше, на него бе изписано недоверие и несигурност.
— И какво точно да й кажа, малка моя?
Ники преглътна мъчително. Защо я поставяше в неудобно положение?
— Какво изпитваш към мен — промълви тихо тя.