Когато оркестърът отново засвири, Франсоа пое ръката й. С подчертано царствено изражение се обърна към тълпата.
— Виждам, че сте си намерили придружител — каза й възрастната дама е възхитена усмивка, когато успя да стигне до нея. — Сигурно всички мъже в залата завиждат на Франсоа.
— Томас вече ревнува — заяви младежът. Никол усети как пламва при тези думи.
— Всъщност аз трябва да благодаря за честта — рече тя и наистина мислеше така. Франсоа започна да й харесва, забеляза у него една сърдечност, която преди й беше убягвала.
Младежът я отведе на дансинга и с това привлече вниманието на останалите. Той бе превъзходен танцьор, най-добрият, с който бе танцувала някога. Леко я докосваше по гърба и я водеше с тънката си, но силна ръка. Тънката му усмивка я накара да забрави неприятната сцена при влизането й и девойката полека-лека се отпусна. Изобщо не усети, че погледът й обхожда залата, докато не долови леката ирония в гласа на Франсоа.
— Той е вън на терасата — съобщи младежът.
Бузите й пламнаха. Как може да търси Алекс?
— Питах се дали е успял да се върне навреме у дома — опита се да се измъкне тя.
— Успя в последния момент. Трябваше да докараме Клариса с карета. Тя беше бясна.
Никол не можа да сдържи усмивката си.
— Един брак, сключен в небесата.
Франсоа се изсмя високо. Смехът му бе младежки, ведър. Танцът приключи и Томас се приближи, за да поиска следващия. Тъкмо я бе взел в ръце, когато Алекс се появи с Клариса на вратата. Усмивката на лицето му замръзна и отстъпи място на суровото изражение, което Никол познаваше прекалено добре.
Не му е приятно, че танцувам с Томас — установи злорадо тя. Томас бе заможен, представителен и ерген. Алекс ценеше интелигентността и чувството му за справедливост. С една дума, Томас Деминг бе сериозен конкурент за всеки мъж. Е, почти за всеки.
Тя отново погледна към Алекс. По-рано направо би се смалила под свъсения му поглед. Но тази вечер тя бе Никол Сен Клер. И няма да прекланя глава пред никой мъж.
Девойката се усмихна на Томас и му каза нещо, което го накара да се разсмее, после двамата се отдалечиха с валсова стъпка. Покритите с огледала стени отразиха едно видение от тюл и злато, един красив рус джентълмен в черно и един мрачен Александър дьо Вилие.
За първи път от няколко дни насам настроението на Ники се оправи, Алекс явно не се радваше особено на нейния избор. А щом той не се радва, тя ще тържествува. Девойката се смееше на забележките на Томас, флиртуваше, несдържана с него и непрекъснато го озаряваше със сияйна усмивка. Когато музиката замлъкна, двамата се оказаха точно до Алекс и Клариса.
— Добре ли се забавляваш? — запита Алекс малко рязко Томас.
Приятелят му се усмихна широко.
— По-добре не може и да бъде. — Той се усмихна на Никол, но здравият разум й подсказа да не му отвръща със същото.
— Виждам, че все пак си весела — каза й Алекс. — Не бях сигурен, че това ти е на сърцето. — Предизвикателството в думите му не й убягна.
— Всеки носи кръста си — рече тя и хвърли кос поглед към Клариса, която тъкмо обсъждаше ентусиазирано с един джентълмен жътвата на захарната тръстика.
В шития си по мярка вечерен, костюм, Алекс изглеждаше блестящо. Сакото стоеше идеално на широките му рамене. През изминалата седмица почти бе забравила колко е висок, колко смугла и нежна кожа има. При вида му я прониза болка и това още повече я разгневи.
— Честито и на двама ви — намеси се Томас и целуна Клариса по бузата.
— Мисля, че този танц ще е мой — каза Алекс на Никол. Погледът му не се откъсваше от нея. Томас отвърна вместо девойката:
— Само ако мис Едикот се съгласи да танцува с мен. — Клариса кимна и младежът я взе за ръка, отвеждайки я надалеч.
Алекс предложи ръката си на Ники.
— Съжалявам, мосю — отвърна тя тържествуващо. — За съжаление карнетката ми вече е пълна. — И тя се обърна с доволна усмивка, но Алекс я хвана за ръката и не я пусна.
— Ще танцуваш тук с мен — рече заплашително той — или ще те отмъкна на терасата и ще танцуваме там.
Ники стисна зъби и тюркоазните й очи блъвнаха огън.
— Това е вашият годежен бал. Тъй като вие, господин дьо Вилие, сте домакин, ще е по-добре да насочите вниманието си към някой, който би се зарадвал на компанията ви.
— А аз ти предлагам да танцуваш с мен, преди да съм вдигнал скандал.
Знаеше, че и пред това няма да се спре. Малко неща не би дръзнал да направи. И тя прехапа устни, за да преглътне обидните думи и без желание се остави да я води.
— Трябва да поговорим — изтърси той без всякакви предисловия.
— Ако дискусията ще се върти около въпроса дали ще стана твоя любовница, всякакви разговори са излишни.