Не след дълго, чу стъпки и видя един мъж да застава пред нея. Валкур Фортие се отпусна на пейката до нея.
— Ще позволите ли да приседна до вас?
Тя нервно прокара език по устните си.
— Тъкмо смятах да ставам. — Понечи да се надигне, но Валкур я задържа.
— Няма защо да бързате. Прекрасно местенце, нали?
— Да. Очарователно.
Ники му обърна гръб и стана, но Фортие я хвана здраво за ръката и я натисна грубо надолу.
— Можеше да сте моя — каза той.
Преди да успее да реагира, ръцете му я обгърнала и устните му се впиха в нейните. Ники се опита да го отблъсне и да се отскубне от него. Усета как я обзема страх. За миг й мина през ума, че устните му са сухи и имат вкус на тютюн, но не са неприятни. Когато езикът му се плъзна по нейните и се опита да проникне вътре, тя започна да се съпротивлява с всички сили, но някой рязко го дръпна от нея.
— Мисля, че госпожица Сен Клер тъкмо се канеше да си тръгва. — Гласът на Алекс прозвуча стоманено, а очите му така бяха потъмнели, че изглеждаха почти толкова черни колкото тези на Фортие. Той пусна ризата му.
— И тя така каза — съгласи се мъжът и оправя ризата си. Кожата сякаш се бе изопнала по скулите му, но гласът звучеше равнодушно и преднамерено подигравателно. — Явно сте сключили по-несполучлива сделка, отколкото сам предполагате — каза той на Алекс. После се обърна към Никол. — До следващата ни среща, мадмоазел. — Направи кратък, ироничен поклон и се отдалечи.
Ники седеше мълчаливо на пейката. Сърцето й биеше така, сякаш ще изхвръкне от гърдите.
— Какво правиш тук навън? — попита грубо Алекс.
Тя вдигна очи и видя, че я гледа мрачно.
— Исках да постоя малко край езерото — обясни тя, след като си възвърна самообладанието. — И това ли ще ми забраниш?
— Предупредих те що за човек е. Мислех, че си достатъчно разумна, за да не се излагаш сама на опасност.
Никол стисна зъби, малките й длани се свиха в юмруци.
— Простете ми, ваша милост. Не биваше да го окуражавам, но той толкова ми харесва…
— Престани.
— Следващия път ще се постарая да обуздая страстта си.
— Престани, дяволите да те вземат! — Той грубо я вдигна и я накара да замлъкне, целувайки я горещо по устните. Ники опря длани в ръцете му и се опита да се измъкне, но той я задържа без усилие, накара я да отвори устни и пъхна езика си вътре.
Ники усети, че той я желае, долови как и у нея пламва страстта, но се отскубна. Задъхано се опита да си възвърне самообладанието.
— Предупреди ме да се пазя от него, но ти с нищо не си по-добър.
Алекс стоеше пред нея и широкият му гръб се надигаше и отпускаше от тежкото му дишане. Най-сетне изражението му се смекчи.
— Съжалявам — каза той и прокара пръсти по вълнистата си, тъмнокестенява коса. — Не заслужаваш това.
— Но и теб не заслужавам, нали?
Алекс едва не се усмихна.
— Не съжалявам, че те целунах, шери. През последните дни само за това си мислех.
Тя усети как радостта, породена от думите му, разцъфна в нея като цвете. Но само затвърди решимостта й.
— По-добре е да престанеш да мислиш за това. — С тези думи тя рязко му обърна гръб и се отдалечи.
— В два ще те чакам — извика той след нея, за да й напомни за утрешната им среща.
Гласът му я разгневи още повече, но тя прикри чувствата си. Всъщност се радваше на предстоящата среща. Искаше най-сетне да изясни всичко. Утре бе идеалният момент да поднесе изненадата си.
Дванадесета глава
Алекс седеше зад голямото си махагоново бюро и пишеше нещо в зелената, подвързана с кожа главна счетоводна книга, но мислите му не се откъсваха от Никол. За десети път през последния четвърт час поглеждаше към големия часовник в орехова рамка, поставен на камината. Два без пет.
Ако не се появи до два и петнайсет — а той не бе сигурен, че тя ще дойде — ще отиде в стаята й и ще я домъкне лично.
Точно една минута преди два на вратата учтиво се почука и Алекс въздъхна с облекчение. Заобиколи бюрото, завъртя сребърната топка и отвори. Там стоеше Никол в жълта всекидневна рокля, а до нея — баба му. Щом погледна ведрото изражение на възрастната дама, той разбра, че посещението й няма нищо общо с онова, което се бе случило между него и Никол в ловната хижа.
— Радвам се да те видя, бабо — поздрави я той както подобава и я целуна по набръчканата буза.
— Бонжур, Александър. Явно тържеството не те е изтощило особено.
Той бе облякъл удобни кафяви панталони и лека памучна риза. Искаше срещата му с Никол да не е официална и тя да се почувства в негово присъствие ведро както някога.