Алекс седна до нея и взе студените й ръце в топлите си длани.
— Не искам да те нараня. Никога не съм искал.
— Тогава ме пусни да си вървя.
Той погледна през прозореца към градината. По езерото бавно се носеха лебеди и лек бриз повяваше мъха по клоните на надвисналите дъбове.
— Ти обеща да ме изслушаш. Ще трябва да удържиш на думата си.
Никол не отговори и не извърна поглед встрани. Алекс пое дълбоко дъх, за да се успокои и после потърси най-точните думи.
— В началото — преди да разбера коя си — си мислех, че ще сме най-щастливи, ако те направя моя любовница. Знаех, че държиш на мен — и те желаех. Толкова те желаех. — Той помълча, но тя нищо не каза. — Знаех, че са те измъчвали. Предполагах, че вече не си девствена. Тъй като миналото ти не можеше да бъде скрито и нямаше да се намери подходящ съпруг за теб, аз вярвах, че ще ти е най-добре да останеш с мен.
— Можех да отида другаде. Можеше да ми помогнеш да започна нов живот.
Алекс я погледна иронично.
— И кой щеше да се погрижи за теб?
Ники стана и вирна брадичка.
— Онази, която се грижеше, преди да се появиш ти — аз самата.
— Ти? — повтори той. Запита се дали не му се е счуло. — Необходимо ли е да ти припомням в каква каша се бе забъркала? — Това я накара да замлъкне. — В наши дни една жена трудно може да оцелее сама.
— Няма да ти стана любовница, Алекс. Независимо от съображенията ти.
— Ти ми позволи да те любя. Искаше ме не по-малко, отколкото аз теб.
— Мислех, че те обичам. Но съм се лъгала.
— И сега искаш да ме убедиш, че съм ти напълно безразличен?
— Точно така е. Изпитвах просто благодарност и нищо повече.
— Благодарност? Отдаде ми се от благодарност, така ли?
— Точно така.
Алекс й хвърли един пронизващ поглед.
— Лъжеш — каза той, придърпа я до себе си на дивана и я целуна. Целувката му бе страстна и кръвта й забушува.
Ники се овладя, отблъсна го и се опита да потисне лумналата жарава, която я изгаряше цялата и стапяше волята й. Когато Алекс разтвори устните й и пъхна език между тях, Ники го пожела по-силно от всякога. С огромно усилие успя да се обуздае, да устои на изкушението да обгърне шията му с ръце и да простене неговото име. Макар да стискаше ръцете й между телата им, тя много добре си спомни силните мускули под ризата, копринените къдри по гърдите му.
Усети горещия твърд член да опира в бедрото й. Ръката му галеше гърдите й, милваше ги нежно през финия ленен плат. Неволно връхчетата им щръкнаха и се притиснаха към дланта му.
Момент на слабост, предпазливо докосване на езичето й до неговото и в следващия миг тя буйно извърна глава.
— Престани! Не разбираш ли, че вече не те желая!
С тих, дълбок смях Алекс каза:
— Както виждам, мила, благодарността няма нищо общо с онова, което става между нас. — Гласът му, все още дрезгав от страст, я докосна като милувка. — Искам те и ти също ме желаеш. Толкова е просто.
Ники оправи роклята си с треперещи пръсти.
— Заблуждаваш се. Но дори и да си прав, това не променя нищо. Аз няма да стана твоя любовница. Няма да стана твоя метреса.
Алекс въздъхна изтощен.
— Трябва да се оженя за Клариса. Франсоа е взел пари назаем, като заложил като гаранция Бел Шен и имотите ни във Франция. Опитах се да надбягам времето и да изплатя дълговете, но не успях. Във Франция възникнаха нови проблеми. Дори с пускането на нововъведенията реколтата пак няма да донесе достатъчно приходи. Мога да върна дълговете само ако взема пари от Клариса. Тя го предложи преди време. Договорите вече са готови. В деня на сватбата ни ще получа парите.
Изглеждаше толкова уморен, че Ники неволно изпита състрадание към него. Едва се удържа да не го докосне.
— Съжалявам, Алекс. Не знаех.
— Никой не знае и не бива да узнае за това.
— Не можеш ли да заемеш пари от другаде?
— Господи, бог ми е свидетел, че опитах. Мога да събера известна сума, но не е достатъчно. Франсоа е получил толкова пари от Валкур само защото Фортие е хвърлил око на Бел Шен. Знаеше, че няма да успеем да изплатим ипотеката. Разчита на това. А аз не мога да допусна подобно нещо.
Никол знаеше какво е да загубиш дома си.
— Съжалявам — повтори тя и този път прозвуча от сърце.
— Бракът е обикновена сделка. И преди се опитвах да ти обясня това.
Ники вдигна учудено вежди.
— Но Клариса сигурно ще иска да има деца?
Алекс сведе очи.
— Естествено, че и наследниците са важни.
— Естествено — повтори глухо тя.
— Бих искал нещата да са други, но нищо не може да се промени. По този начин поне ще останем заедно.
— Не — каза тя.
— Да, по дяволите!
Ники скочи.
— Отказвам да говоря повече по този въпрос. Няма да стана твоя любовница, Александър. И каквото и да кажеш или сториш, няма да ме разубеди. И затова те моля още веднъж, пусни ме да замина с баба ти.