Лицето на Алекс предвещаваше скорошна буря.
— Ти си моя. Моя си, и двамата го знаем! Ще останеш тук, при мен.
— Върви по дяволите! В ада да идеш дано! — В следващия миг тя изхвърча от стаята. Стига празни приказки. Щом Рашел замине за Франция и тя ще изчезне оттук. Този път ще го стори сама. Нищо друго не й оставаше.
— Ще ми липсвате — каза Ники и прегърна изящната старица, застанала на кея.
Край тях чайките крещяха и шумоляха с криле, а такелажът на кораба стържеше и дрънчеше под острия следобеден бриз. Матроси от всички раси, различни и по ръст, и по униформа, подготвяха кораба за отплаване.
Заедно с Алекс и възрастната дама, Никол бе напуснала Бел Шен, вземайки първия параход, плаващ надолу по течението. За първи път след пускането й от затвора щеше да отиде в града.
— И ти ще ми липсваш, дъще моя — рече Рашел.
Сълзи оросиха бузите на Ники и девойката се притисна по-силно към старицата. След сблъсъка с Алекс тя бе ходила няколко пъти при нея, молейки я да предприеме нещо.
— Внукът ми никога не се е грижил така за жена — обясни й тя, — а вие сте изискана жена, детето ми. Той трябва да разбере колко си подхождате — и ако все още не го е разбрал, сигурно не след дълго ще го стори. Ще видите. Тя потупа Ники по ръката. — Ще видите, че съм права.
Ники не можеше да й каже, че е принуден да се ожени за Клариса, колкото и да държи на нея. Вместо това се усмихна и смени темата.
Сега гледаше старата жена.
— Другата есен пак ще дойда — обеща й Рашел. — А Александър може да ви вземе със себе си като идва във Франция да нагледа имотите. — Тя сякаш бе забравила за предстоящата женитба на внука си. Сякаш животът в Бел Шен щеше да продължи без изменения.
Ех, да беше така.
— Ще ми пишете ли често? — запита Ники, но още щом го каза се сети, че няма вече да е там.
— Разбира се, че ще ви пиша. А вие се погрижете Александър да ми отговаря също тъй често.
— Обещавам — каза тихичко тя. Пред възрастната дама двамата с Алекс се държаха сърдечно един към друг, но тя бе сигурна, че Рашел е забелязала потиснатата враждебност между тях. Цял ден купуваха подаръци, които старицата щеше да занесе във Франция, обядваха в ресторанта „При Луиз“ — най-изисканото заведение във Френския квартал и накрая все пак успяха своевременно да настанят Рашел и камериерката й в кабината на кораба.
— Не тъгувайте — каза й старицата и попи с бяла дантелена кърпичка сълзите й. — Сигурна съм, че Алекс ще се погрижи добре за вас.
В този момент Ники изпита истинско отчаяние.
— Несъмнено ще го направи — каза тя. Но тя нямаше да му даде възможност за това. Още преди мръкване двамата ще се завърнат в Бел Шен. А след три дена тя отново ще дойде в града, и то завинаги. Или — ако зависеше от него — дотогава, докато и на нея й се насити като на Лизет… Във вторник щеше да я настани в градската си къща. Но не знаеше, че тя ще изчезне още в понеделник.
— Обичам ви, мила госпожо — каза Ники.
Старата дама повтори същите думи на френски, избърса сълзите си, повторно целуна внука си за сбогуване и се облегна на ръката на едрия, тъмнорус капитан, който бе слязъл специално от своя кораб, „Сий Джипси“, за да й помогне да се качи на борда.
— Тя е в добри ръце, приятелю — увери той Алекс със сърдечна усмивка, която напълно контрастираше с грубите му черти и със загорялата кожа.
— На никого нямам такова доверие, както на вас — каза Алекс, който познаваше капитан Морган Траск от близо десет години. Той бе успял да натрупа завидно състояние от памука и морската търговия. Беше солиден и умен — и един от най-суровите хора, които Алекс познаваше.
Рашел прегърна Ники за последен път, после се облегна на ръката на капитана с обветреното лице и тръгна по трапа към кораба. Докато екипажът вдигаше платната, възрастната дама махаше от парапета. След това Алекс отведе Ники.
Тя се изсекна в кърпичката си, заплака тихо и се опита да не мисли колко самотна остава сега без възрастната дама, която в изминалите седмици бе като майка за нея.
— Нали имаш мен — утеши я Алекс, като погледна угриженото й лице.
„Ти принадлежиш на Клариса, а аз си нямам никого“ — помисли си тя, но не го изрече гласно.
— Ужасно съм уморена, Алекс. Не може ли направо да се приберем?
Алекс смяташе да отиде с нея на театър, но Ники се опасяваше, че няма да издържи. Не сега. Особено като знае какво й предстои.
— Добре, щом така предпочиташ — съгласи се той за нейна изненада. — Когато се настаниш в града, ще имаме достатъчно време за всякакви забавления. — Потъмнелите му от страст очи й подсказваха, че има предвид главно любовта.