Тя си наложи да му се усмихне, макар че съвсем не бе в настроение.
— Разбира се.
Следващите два дни се проточиха до безкрай. Тъй като бе започнала жътвата, Алекс не можеше да си вдигне главата от работа. Ники бе много доволна, че й остава време да дообмисли плана си.
Ще вземе само две рокли и един кон. Но не Наполеон или Максимилиан — бяха прекалено ценни. И не Орейндж Блосъм, защото бе много стара. Ще препусне по Ривър роуд право към Ла Ронда и оттам ще вземе среднощния параход, плаващ нагоре по течението. Но вместо да отиде в Батон Руж или в Начез, както би предположил Алекс, тя ще слезе от борда в някое малко градче по пътя и ще продължи навътре по сушата, като стигне до Джаксън, Монтгомъри или дори до Атланта.
Тъй като нямаше пари, ще се наложи да открадне от Алекс. Тази част от плана й бе най-неприятната. Знаеше къде държи парите за домакински нужди — видяла ги бе в най-долното чекмедже на бюрото му.
Ще му остави писмо, в което ще обясни мотивите за постъпката си и ще му обещае някога да върне парите. Коня ще му остави в Ла Ронда. И той сигурно ще го намери, ако някой не го открадне преди това.
Само Даниел бе посветена в плана й. Тя имаше доверие в пълничката французойка и се нуждаеше от помощта й. Даниел ще измисли някакво извинение за отсъствието й сутринта, ще каже, че е болна и по този начин ще й даде възможност да избяга достатъчно надалеч, преда Алекс да разбере истината и да я последва по петите — а тя бе сигурна, че той ще го направи.
Ако има късмет, той ще се откаже, преди да я намери. А може и да я пусне да си върви, след като е разбрал колко държи тя на свободата си. Каквото и да стане, тя няма да се огъне. Той не й бе оставил друга възможност.
Най-сетне настъпи понеделник и на свечеряване Ники едва прикриваше вече нервността си. Алекс не сваляше очи от нея цялата вечер — но по жадния му поглед тя разбра, че дори не подозира за предстоящото бягство. Поне не направи опит да я съблазни.
Но я желаеше — това бе несъмнено.
Най-лошото бе, че и тя го желаеше. Всеки път, когато усетеше погледа му, сърцето й се разтупкваше лудо и тя пламваше цялата. Добре, че скоро ще се махне оттук.
— Ужасно съм уморена, Алекс. Ако не възразяваш, аз… ще се прибера в стаята си. — Тя внимателно избегна думата легло.
Алекс се усмихна снизходително, сякаш разбираше какво има предвид, макар да не го казва.
— Добра идея. Утре те чака дълъг път. Иска ми се от самото начало да се почувстваш добре в новия си дом — а по изкусителната извивка на устните му можеше да се прочете, че смята да прекара с нея идната нощ. Той отдръпна стола си и се приближи. — Ще те изпратя догоре.
— Мога и сама — каза тя, но той сякаш не я чу. Хвана я за ръка и я поведе нагоре по стълбата.
Пред вратата на стаята Алекс повдигна брадичката й с ръка и й каза:
— Разбери, скъпа, тази нощ за последен път ще ни раздели вратата.
Тя не му възрази и той се наведе и я целуна толкова страстно, че коленете й омекнаха. Не се съпротиви, нека той повярва, че е пречупил волята й. След като затвори вратата, Ники се облегна на нея и изчака пулсът й да се успокои. Опря ръка на корема си, свит на топка. Да върви по дяволите! Как може така да се размеква от една целувка.
Даниел й помогна да съблече синята копринена рокля и да сложи тъмносинята рокля за езда, която бе вече отпусната и разширена. Смяташе да изчака един час Алекс да заспи, макар че всъщност не бе толкова важно. Къщата бе потънала в тишина. Ако мине по задната стълба, той няма да я чуе.
Най-опасната част от плана й бе открадването на коня. Патрик се бе превърнал в заплаха за нея, но и да я хване, едва ли ще посмее да се изпречи на пътя й. Докато Алекс бе на полето през деня, тя взе от чекмеджето на бюрото му само толкова пари, колкото й трябваха за бягството. Освен това прибра и тежкия пистолет.
В конюшнята всичко стана по-лесно, отколкото очакваше. Конете я познаваха и дори не изпръхтяха. Ако се съди по шумното му хъркане, Патрик спеше като заклан. Може би бе гаврътнал нещо на вечеря.
Тя се усмихна. И този приятел щеше да й липсва.
Избра си Унспърс, червеникав жребец, който яздеха рядко. Ники го оседла, отведе го до камъка за качване и тихо го подкара към пътя. Само след час тя стоеше в пристанището на Ла Ронда заедно с трима мъже, двама, от които приличаха на работници, а един на джентълмен и с още една жена, която явно си беше пийнала.
В този късен час невинаги имаше пасажери и затова бяха окачили фенер, за да подскажат на парахода да пристане. Ники си взе кабина на пасажерската палуба — не бе луксозна, нали искаше само да поспи в нея. „Мемфис лейди“ бе старо и поочукано корито. Обикновено превозваше само товари и никога не отиваше по-далеч от Батон Руж.