— Какво търсите тук? Какво искате да кажете? — попита девойката. Престън приближи от нейната страна на каруцата, хвана я с една ръка и я свали на земята.
— Аз трябва да стигна в Хамонд — припомни му тя. — Нали обещахте да ми помогнете.
— Понякога човек едно си мисли, пък друго излиза. И ако сега бъдете така любезна да ми подадете чантичката си, двамата с Маркус няма повече да ви досаждаме. — Зад него имаше два оседлани коня. — Налага се да ви завържа, но няма да стягам много въжето. Като се освободите, можете да откарате каруцата в града.
— Значи сте се надумали?
— Днес видях за пръв път този човек — обясни й Престън, — но веднага разбрах, че и на него му трябват пари.
— Аз… аз нямам пари — рече тя и стисна здраво пътната си чанта.
Престън отново я измери с поглед, като явно оценяваше колко струва елегантната тъмносиня рокля за езда.
— Госпожо, такива дрехи не се купуват на битака. Дайте ми веднага чантичката си.
И той я дръпна, но Ники му я измъкна от ръцете.
— Истината ви казвам. Нямам пари. Тоест имам съвсем малко. А без тях не мога да се измъкна.
— Да се измъкнете ли? — Той вдигна тънките си вежди.
— Искам да кажа, че с тях ще стигна до Хамонд, където ме чака съпругът ми.
— Донован Сен Майкълс — допълня той иронично.
— Точно така.
Престън се изкиска.
— Госпожо, виждал съм немалко слаби лъжци, но такава като вас не бях срещал. Ще ви кажа какво си мисля. Според мен вие сте избягала от къщи. Струва ми се, че господин Донован Сен Майкълс или както там му е името, ще даде мило и драго, за да ви върне обратно.
— Хубава е, не ще и дума — добави Маркус. — Представи си само как изглеждат тия коси като ги разпусне.
— Точно тъй, хубава е. И е облечена с вкус. А такива жени не се скитат сами.
— Не съм избягала — излъга тя.
Престън изобщо не обърна внимание на думите й.
— Щом като няма пари, ще трябва да я върнем в Монтаня. Сигурно шерифът вече я търси. Явно е жена или дъщеря на някой паралия. Може и награда да е обещал за нея.
— Не! — възкликна Ники и отстъпи назад. — Ако ме върнете в града, ще разкажа как се опитахте да ме сграбите.
— Ако сте избягала от къщи, а пък аз бас държа, че е точно така, думата ви няма да тежи много повече от нашата.
— Няма да дойда. — Тя направи още една крачка назад и извади пистолета на Алекс. — Само ако посмеете да се приближите до мен, ще стрелям.
Престън се засмя. Ръката му се стрелна към гърба и измъкна от колана на панталона един револвер.
— Виждате ли? И аз имам такава играчка. Тъй че по-добре я пуснете, преди да се нараните с нея.
И той се извъртя с противна усмивка и се хвърли срещу нея. Ники натисна спусъка, стреля и едва не падна на земята. Във въздуха замириса остро на барут. Тревър Престън лежеше на земята и стенеше. Тя хвърли пистолета си надалеч и вдигна от земята оръжието, с което той се бе прицелил в нея.
— Не мърдайте — предупреди тя Маркус, силейки се да говори уверено и спокойно. Насочи оръжието към него. — Нали видяхте, че не се шегувам.
— Да, мадам — призна той.
— Застанете тук. — Той се подчини. — А сега се обърнете и скръстете ръце отзад.
Маркус покорно сбра месестите си длани. Ники извади от джоба му носна кърпа и го завърза с нея. Едва ли щеше да го удържи за дълго, но на нея не й трябваше много време. Тревър Престън вече не стенеше, а седеше присвит, като притискаше ръка към рамото си.
— Съжалявам, мистър Престън — рече тя. — Наистина не исках да ви нараня, но ми омръзна други да ми нареждат накъде да вървя и какво да правя. Притиснете крайчеца на ризата си към раната, за да не кърви толкова. И потърсете лекар. — С тези думи тя се качи на каруцата, пое юздите и подкара коня. За нейно учудване той хукна в галоп и известно време успя да запази същото темпо.
След час крантата тръгна по-спокойно, но вървя, без да спира до края на деня. Явно нямаше да стигнат до Хамонд, но сигурно покрай пътя има някакви странноприемници. Смяташе да се подслони в първата, която й се изпречи на пътя.
Стараеше се да не мисли за това, че на косъм се бе разминала с провала. Ако Тревър Престън я беше върнал в Монтаня, рано или късно щеше да се разбере коя е и кому принадлежи. Докато Алекс пристигне, за да я прибере — ако въобще реши да го направи — тя ще гние в затвора. При тази мисъл тръпки я полазиха по гърба.
Но после настроението й се оправи. След като преодоля опасността, тя си помисли, че много добре се е справила със ситуацията. Парира нападението, спаси парите и самата себе си. С малко късмет и лекарска помощ Престън бързо ще се възстанови. Едва ли ще съобщи за случилото се в полицията, тъй като след нейното изчезване нямаше никаква надежда да получи възнаграждение за залавянето й.