— Как ти е името, момче? — запита един плешив, едноок мъж, който приличаше на моряк, и седна срещу него.
— Сеп Уоткинс. — Той му подаде тясната си длан.
— Хубаво име за хубав юнак като тебе — отвърна морякът и пое ръката му. — Сержант си, нали?
— От днес съм корпорал.
— Мен ме викат Уилок, Уилок Ъптън. — Морякът тупна Сеп по гърба и се обърна към момичето, седнало до него. — Я донеси на момчето нещо за пиене — рече той ухилен — и не забравяй и на мен да донесеш едно.
След час морякът клюмаше на масата, пиян като пън и фъфлеше някаква мръсна моряшка песничка, докато Сеп бе още съвсем свеж. Е, малко залиташе, но не чак толкоз, че да не може да се порадва на някоя хубавица. С полюшваща се походка стигна до тезгяха, където кръчмарят тъкмо отваряше ново буре, и дръпна едрия мъж настрана.
— Искам най-хубавото момиче тука.
— Ами ето ти Дезире — отвърна французинът и посочи келнерката с широкия ханш, която го бе обслужвала цяла вечер.
Сеп поклати глава.
— Днес не я ща. Джобовете ми са пълни с пари, а търбухът ми — с ром. Искам нещо специално. — И той разклати кесията, в която задрънчаха монети.
Кръчмарят се поглади по брадата.
— А бе имам една по-така — каза той и посочи с очи нагоре, — ама е много скъпа.
— Тая вечер няма скъпо за мен.
— Косите й са едни такива, бакърени — рече бавно съдържателят, — пък талията тънка — и той показа с длани малък кръг — и очите й — като морето.
Сеп се усмихна доволно, но кръчмарят продължи:
— Но де да знам, може и да не ви хареса. Да ви кажа, пада си по мъже, които са малко… грубички. Ще й се тя да го дращи, а той да я люби. Да й покаже, че е мъж на място, нали разбирате?
Корпоралът изсумтя.
— Такава нощ ще изкара, че има да ме помни.
— Значи я искате?
— Като свърша, ще разбере какво значи да си с истински мъж.
Кръчмарят го тупна по гърба.
— Я да видя колко пари имаш, войниче. Май ще стане работата.
Както му бе обещал французинът, Сеп затаи дъх като отвори вратата и видя спящата хубавица. За миг замря и вдигна високо газената лампа, за да я огледа. Бакъреночервената коса, пръсната по възглавницата, прикова погледа му.
Очите й бяха затворени, но гъстите, тъмни мигли докосваха леко страните й, а устата й бе омайващо розова. Носеше обикновена бяла нощница, но тънкият плат едва прикриваше пълните, изваяни гърди, които леко се повдигаха и спускаха. Сеп усети силна възбуда.
Затвори вратата и остави лампата на шкафчето, тъй че меката й, трепкаща светлина огря спящата хубавица. Предвкусвайки скорошното блаженство, той свали тихичко камата си, събу тежките си черни ботуши и разкопча месинговите копчета на униформата. После смъкна дългите си червени гащи и застана гол пред нея. От дългата войнишка служба тялото му бе измършавяло. Пристъпи до леглото и лекичко се изтегна до нея, без да подозира какво го чака. Тя все още не помръдваше.
Сеп прокара трепереща длан по гърдите й, после разкопча нощницата й и пъхна длан в деколтето. Когато докосна нежната бяла кожа и връхчето на гърдата, което се втвърди веднага, войникът направо обезумя. Нямаше търпение да влезе в нея.
Наведе се и докосна устните й с лека, сладка целувка. Тя въздъхна. После отвори очи и срещу него засияха най-прекрасните тюркоази на света.
— Алекс? — прошепна тя и той се запита кой ли е този щастливец.
Тъй като устните й бяха леко открехнати, той не устоя на изкушението да я целуне. Сеп се впи в тях и пъхна език в устата й. Чу я как изпищя ужасено, заскуба косите му, а зъбите й се забиха в неговия език.
— Ауу! — изврещя той и се отдръпна с окървавен език. Бясно притисна ръцете й към леглото и легна върху нея.
— Излез от стаята ми! — кресна тя и се опита да стане, но той бе несравнимо по-силен.
Сеп само се засмя. Подготвен бе за такова посрещане. Беше възбуден, пък и го бяха предупредили.
— Сладка моя, така ще те пояздя, че няма да ме забравиш. Рипай колко си щеш. Каквото и да правиш, моя си.
— Нееее! — извика пронизително тя, но той задуши вика й с устните си.
Ники драскаше и хапеше, мяташе отчаяно ръце и крака, скубеше го и го блъскаше, за да се освободи. Усети как възбуденият член на мъжа се притисна към бедрата й, докато той се опитваше да ги разтвори и да проникне между тях. Макар че се съпротивляваше с все сила, от това само нощницата й се вдигна нагоре. Когато отново понечи да го захапе, той стисна китките й само с една ръка, а с другата й запуши устата.
— Ти си моя, сладката ми. Тази нощ ще разбереш какво значи да си с истински мъж.
Ники стисна крака и си наложи да не помръдва. Пистолетът на Тревър Престън бе все още в пътната й чанта, на една ръка разстояние от нея. Ако успее да се отскубне за миг, ще грабне оръжието.