Никога досега думата „ако“ не й се бе струвала толкова съдбовна.
Четиринадесета глава
— Мога ли с нещо да ви помогна, мосю?
Алекс отговори на френски.
— Търся една жена. Дребна на ръст, с медночервени коси и тюркоазносини очи.
— Да не сте съпругът й? — попита кръчмарят, видимо ужасен. — Вие ли сте Донован Сен Майкълс?
Алекс се засмя, защото прозря хитрината й.
— Значи жена ми е тук? — попита той, без да разубеждава мъжа.
— Да, обаче…
— Какво обаче? В коя стая е тя? Дайте ми ключа.
Французинът го погледна със съжаление.
— Имам лоши новини за вас, мосю. — Очите му зашариха нервно и той се поглади по брадичката. — Жена ви май е горе с любовника си. Изглежда двамата не са ви очаквали толкоз скоро.
— С любовника си? — До този момент се бе въздържал, но повече не можеше да обуздае гнева си. — Искаме да кажете, че е горе с някакъв мъж?
— Да, мосю.
— Дайте ми ключа.
— Мен ако питате, по-добре ще е да си идете у дома и да я почакате там.
— Дай го веднага.
Кръчмарят му подаде ключа.
— Те са в стаята срещу стълбата, но ви предупреждавам, мосю, че мъжът при нея е войник.
Алекс си спести отговора, втурна се нагоре, вземайки по две стъпала наведнъж и отвори рязко вратата. Видя Ники да лежи под някакъв гол червенокос мъж. Нощницата й бе раздърпана и гърдите й стърчаха навън. Вдигнала се бе чак до корема и разпалваше изваяните й нозе. В този миг Алекс изпита такъв гняв, че му трябваха цели пет секунди, за да забележи, че тя се съпротивлява и стиска с пръсти пътната си чанта, опитвайки се да я придърпа към себе си.
— Заслужаваш да те оставя на тоя! — ревна той, но вместо това посегна с ръка към мъжа, стисна врата му в желязна хватка и го дръпна, като че ли беше лек като перце.
— Какво по дяволите… — Думите замряха на устните на сащисания мъж.
Алекс заби юмрук в стомаха на драгуна, тъй че той се преви на две, и после го фрасна по челюстта. Ники изпищя, когато мъжът се стовари върху шкафчето, което се разклати и газената лампа отгоре едва не се катурна. След още два юмручни удара от счупения нос на войника бликна кръв.
— Като толкоз умирате за нея — задръжте си я — изпъшка драгунът, когато Алекс го дръпна за косите. — Вече платих за нея.
Алекс замря.
— Платил сте? Какво приказвате?
— Нали ви казах, отстъпвам ви я.
— На кого платихте?
— На французина — прохърка мъжът. — Двайсет долара дадох. Всичките си пари.
Алекс изруга гръмко.
— Французинът рече, че обичала да я насилват. Искала да усети, че си истински мъж.
Алекс пусна мъжа и той рухна на пода.
— Пръждосвай се!
Войникът грабна в една ръка униформата и ботушите в другата и с усилие се изправи. Залитайки, излезе гол през вратата.
Разрошената Ники седна в леглото, като придърпваше раздраната си нощница, за да прикрие гърдите си.
Господи — ето че излезе прав! Слава богу, успя да пристигне навреме. Дяволите да го вземат това опърничаво зверче, направо щеше да загине, ако той не го закриля. Побесня като си помисли колко е вироглава. Но все някога ще я научи на ум и разум!
Тя облиза нервно устните си.
— Алекс, аз исках…
— Ще си поговорим като се върна. — От погледа му тръпки я побиха. Стиснал зъби и свил устни, той се обърна и излезе.
Ники изтича след него. Отвори вратата, колкото да види какво става. Тъй като гласът на Алекс долетя долу от кръчмата, тя се промъкна до парапета и го видя как се отправя с решителна стъпка към французина.
— Мътните да те вземат! — ревна кръчмарят, когато Алекс го сграбчи за ризата и го дръпна върху тезгяха. После така го прасна по устата, че бликна кръв. При втория удар мъжът се просна на грубите дървени пейки. Няколко маси се прекатуриха. Никой не си помръдна пръста да му помогне.
С глухо ръмжене французинът премина в атака. Алекс избегна мощния му удар и сам го фрасна няколко пъти. Мъжът отхвърча до стената, удари се с трясък в нея, главата му клюмна назад, той затвори очи и се строполи на пода.
Когато Алекс се отправи към стълбата, Ники затаи дъх. Никога погледът му не бе ставал тъй мрачен, лицето — тъй гневно. Устата му се бе превърнала в тънка резка, на брадичката играеше едно мускулче. Щом я погледна, погледът му пламна. Ники извика и хукна обратно в стаята си, като пусна резето на вратата.
Алекс натисна дръжката и разбра, че е залостено отвътре. Ругаейки пъхна ключа в ключалката. Когато влезе, Ники стоеше насред стаята разкрачена, стиснала е двете си ръце пистолет, чието дуло сочеше право към него.
— Аз… аз не искам да те раня, Алекс. Наистина съм ти благодарна за помощта, но няма да се върна с теб.