Не я бе виждал толкова побесняла досега. Косите й пламтяха като жарава под светлината на лампата, гърдите й се издигаха над раздърпаната нощница и розовите им връхчета сияеха. Тя искреше от борбеност и решимост.
— Остави това нещо — нареди й той, приближавайки се към нея.
— Няма да се завърна с теб.
— Нямаш къде другаде да отидеш.
— Все ще намеря къде.
При следващата си крачка Алекс изби пистолета от ръката й и той гръмна. Изстрелът отекна в тясната стаичка и отгоре им се посипаха стърготини от тавана. Докато Ники се отдръпна, проклинайки, Алекс разгледа внимателно оръжието, чието дуло още бе топло. Повдигна вежди. Знаеше, че пистолетът му е в нея — но този го виждаше за първи път.
— Откъде го взе? — запита той с мрачен поглед.
— Ами, аз…
— Слушам те — настоя той.
— Аз, такова, аз… — Тя прокара език по меките си, розови устни и с това му припомни, че само допреди миг друг мъж бе опитвал тяхната сладост — припомни му каква опасност бе надвиснала над нея.
— И двамата знаем, че си бездарна лъжкиня — каза той студено. Кипеше от яд.
Ники изпъна рамене, вирна брадичка и храбро посрещна гневния му поглед.
— Изстрелях всички куршуми от пистолета, който взех назаем от теб. Тъй като ми трябваше нов, взех оръжието на мъжа, по който стрелях.
— По който си стреляла? — попита той, не вярвайки на ушите си.
— Точно така. Искаше да ме ограби, затова го гръмнах. При самоотбрана. Опита се да ме окраде.
— По дяволите, млъкни. Вече нямам сили да слушам. — Той стигна с две крачки до нея и я вдигна във въздуха. Без да обръща внимание на барабанящите й юмручета и на звучните протести, Алекс я пренесе на леглото и седна до нея. Изведнъж Ники се оказа легнала напреки на коленете му, така че твърдите му бедра притискаха корема й.
— Пусни ме! — крещеше тя и се мяташе под силните ръце, които я натискаха надолу.
— Два пъти пердахът ти се размина, макар че си го беше заслужила. — Той вдигна раздраната й нощница и погледна гладкия й, закръглен задник.
— Престани, Александър! Как смееш!
Но нищо не го спря. Колкото и да се мяташе, както и да протестираше, тя не успя да се измъкне от горещата му длан. Шляп, шляп, шляп. Огромната му лапа плющеше и изгаряше деликатната й плът.
— В ада да идеш дано! — прокълна го тя.
— Аз се грижа за теб, а ти само гледаш как да избягаш. — Шляп, шляп, шляп. — Непрекъснато се излагаш на опасност. Няма да допусна това!
— Няма да ти стана любовница!
След един последен силен удар той я дигна на крака. По бузите й се стичаха сълзи на гняв, но тя не отмести очи от него.
— Запомни едно нещо, Ники, веднъж завинаги: Ти си крепостна. Ти си моя. Ще отидеш там, където те изпращам. И ще правиш каквото ти кажа. — Той я хвана за ръката. — Отсега нататък ще ми се подчиняваш във всичко, ясно ли е?
Ники стисна зъби. Алекс я разтърси:
— Ясно ли се изразих?
— Напълно ясно, ваша светлост — просъска тя. — Но искам да те предупредя: ти имаш власт над тялото ми, но не и над душата. — С яден поглед той я вдигна и я хвърли на леглото. Без да обръща внимание на гневните светкавици, които тя мяташе след него, Алекс отиде до вратата, отвори я и така я тресна зад гърба си, че прозорците издрънчаха.
Каналия — изруга го тя. Арогантен, самоуверен каналия. Потърка задничето си, което още пламтеше, но установи, че съвсем не я би толкова силно, колкото се опасяваше. Никога няма да забрави как смаза от бой мъжа, който завари в леглото й или как безмилостно преби кръчмаря.
Очевидно удряше жените по-леко. За разлика от другите мъже, които бе срещала. За разлика от Арман, Лорен или от надзирателите. Запита се дали все пак не го е направил от грижа за нея. Алекс бе склонен да се грижи за хората, за които отговаря — а нея явно я причисляваше към тях.
Дебнейки всеки шум, тя се пъхна пак под завивките и бухна възглавницата си. Запита се къде ли отиде Алекс, като се молеше да не се върне до сутринта. Но не след дълго чу тежките му стъпки. После той отвори вратата и влезе, преметнал дисагите на широките си, мускулести рамене.
Ники се престори, че спи, но през гъстите си мигли го видя да хвърля нехайно дисагите на шкафчето. Той я погледна изкъсо, приседна на крайчеца на леглото и събу единия си черен ботуш, който изтопурка на пода. После измъкна ризата си от панталона и я съблече. Когато го чу да си сваля и панталона, тя подскочи.
— Какво правиш?
— Лягам си.
— Може, но не в моето легло.
— Напротив, точно в твоето.
— Тогава аз ще спя на пода. — Тя грабна завивката и понечи да стане, но Алекс неочаквано я сграбчи за ръката.