Ники простена тихо. Тя се обърна и погледите им се срещнаха. Ръцете му я галеха, а устните му отново потърсиха нейните. Целувката бе толкова гореща и възбуждаща, че тя изпита едно-единствено желание: да го поеме в себе си, да го усети целия, да му се отдаде докрай, за да се наслади на страстта.
Алекс застана на колене, сякаш прочете мислите й. Членът му се притисна до нея, потърси влажната порта, намери я и се плъзна вътре. Горещият, твърд мускул запулсира в нея и на Ники й се стори, че двамата се сливат в едно. Той я привдигна и се заби в нея с неподозирана страст.
Тя отвръщаше на всеки тласък със същия плам, повдигаше ханша си, за да го поеме, стягаше и отпускаше мускулите си, за да го усети още по-надълбоко в себе си. Усети как от него отново избликна онзи неповторим извор на щастието, който тя едва сега откриваше.
— Алекс? — прошепна Ники.
— Ела, скъпа, ела.
И тя придойде. Една мощна вълна я повдигна и я отнесе в толкова прекрасни и непознати селения. Почти й се стори, че умира.
Алекс усети как тя се стегна, как мускулите й затанцуваха и така го придърпаха навътре, че едва не се удави. Собственото му тяло се изопна, когато той проникна още по-надълбоко в нея и я яхна като огнен кон. Вече не знаеше дали наистина я викаше на глас или само в мислите си. Отхвърли думите, които се изтръгнаха от него, защото явно бяха плод само на плътска страст.
След няколко мига двамата лежаха изтощени и плътно прегърнати. Той остана в нея, защото не можеше да понесе мисълта отново да се разделят. В един момент се унесоха, но посред нощ го събуди някакъв шум и той забеляза, че пак я желае. Този път я взе по-бавно, поведе я внимателно и нежно към върховния миг и се сля с нея, преди отново да заспят. Когато се събуди на сутринта, окъпан в слънчева светлина, той видя, че Ники вече е станала и се е облякла. Не можа да прикрие разочарованието си — то се очертаваше прекалено явно под завивките.
Без да обръща внимание на сладката болка, Алекс обу панталоните си и ги закопча.
— Толкова ли бързаш да се прибереш у дома, мила моя?
— Явно нищо друго не ми остава.
Разбра го най-сетне, помисли си той, но не й го каза. Вместо това запита със затаен от очакване дъх:
— Съжаляваш ли за станалото?
— Не, Алекс. Снощи ти се отдадох по своя воля. Ако те бях помолила, ти щеше да спреш.
Тя зачака мъжът да потвърди думите й.
— Да, исках да те съблазня, а не да те изнасиля.
Ники въздъхна с облекчение.
— Отдадох ти се, за да се извиня за всичко, което ти причиних.
— От благодарност значи? — подхвърли иронично той, напомняйки, че и друг път бе твърдяла подобно нещо.
— Не. Искрено те желаех. Но запомни едно, Александър: от сега нататък ще трябва силом да си вземаш онова, което толкова искаш. Аз съм от рода Сен Клер. Никога няма да стана държанка.
Алекс изруга.
— За никоя държанка не съм се грижил и тревожил така, както за теб. Държа се с теб не като с уличница, а като с дама.
— Скоро Клариса ще стане твоя жена. Какво ще правиш тогава?
— Клариса скоро ще ми стане жена. Но ти ще останеш завинаги дамата на сърцето ми.
— Вероятно ще промениш отношението си, когато откриеш в леглото си не достъпна любовница, а жена, която ти се съпротивлява до смърт.
Алекс въздъхна уморено. Нямаше да се стигне дотам, но тя не искаше да му повярва и след всичко, което бе изтърпял заради нея, той на драго сърце би я оставил да се заблуждава. Прокара пръсти по вълнистата си тъмнокестенява коса.
— Щом така искаш, нека бъде по волята ти.
Алекс впрегна Максимилиан в раздрънканата каруца, постави Ники на седалката и се настани на капрата. Макар че слънцето още грееше силно, вече повяваше хладен есенен бриз и рошеше косите му. Идеше време за жътва.
— Благодаря, мосю — каза Ники и го откъсна от мислите му. — Благодаря ви за стария Цеке.
— По-приятно ще ми е да ме наричаш Алекс. А що се отнася до животинчето — едно повече или по-малко — все тая, нищо че управителят на конюшнята ще ме вземе за пълен глупак.
Ники се усмихна мило:
— По-скоро ще рече, че си мекосърдечен.
В Монтаня Алекс бе платил наема за каруцата и бе купил срещу скромна сума старата кранта. Когато го отвеждаха от конюшнята, животното наостри уши.
— Тази конюшня явно му е била противна — отбеляза Ники.
Алекс се засмя.
— О, сигурно ще може да оцени предимствата на Бел Шен.
— За разлика от мен, така ли? — попита тя с укоризнен поглед.
Алекс се засмя до ушите, та чак му се появиха трапчинките:
— Ти, струва ми се, изрази достатъчно добре своята… благодарност.