— Лека нощ — промълви той, отвори вратата и я затвори зад нея.
Ще разбера ли някога що за човек е? — запита се тя. Но бе прекалено изтощена, за да се впуска в размисли. Едва й стигнаха силите да се съблече, но най-сетне успя да свали дрехите си и се пъхна в леглото. На сутринта оставиха в Ла Ронда Цеке и Максимилиан и отидоха в Ню Орлиънс. В пристанището се виждаха кораби от цял свят, а десетките параходи се бяха подредили в дълга редица. Повечето от елегантните „плаващи дворци“, както ги наричаха, щяха да отпътуват следобед, докато малките корабчета непрекъснато приставаха и отплаваха.
На улица „Декатур“ Алекс спря един файтон и под тихото чаткане на конските копита поеха към Тулуз стрийт. Разстоянието до градската му къща бе малко. Далеч по-малко, отколкото би искала Ники. Когато кочияшът спря пред оградата от ковано желязо, тя си спомни как за първи път стъпи в този дом и стомахът й се сви на топка.
Не беше забравила онова жалко създание, което Алекс доведе в един ужасен следобед от затвора в края на май. Както и красивата креолка с гарвановочерните коси, която живееше тук като негова любовница. Какво ли е станало с Лизет? Дали не плаче сега за Алекс и за любовта, която ги е свързвала? Нали и Никол ще я сполети същата участ, когато Алекс й се насити?
— Ела, мила — каза той тихо и обгърна талията й с ръце, за да й помогне да слезе.
Без да го погледне Ники се остави да я отведе през градината, до входното стълбище, водещо към резбованата порта от кипарисово дърво. Вратата се отвори широко още преди той да почука. Пред тях стоеше като истукан Фредерик, но само след миг им се усмихна широко и намигна. Даниел дотърча по стълбите надолу, понечи да я грабне в прегръдките си, но се закова на крачка пред нея.
— Слава богу — вие сте жива и здрава. — Тя се прекръсти и погледна Ники с големите си сиви очи, които молеха за прошка. — Господин херцогът каза, че щели да ви пратят в затвора. Не знаех как да постъпя. Толкова, ама толкова се страхувах за вас. — И тя замачка полите с дебелите си пръсти.
— Не ти се сърдя, Даниел — Ники й подаде ръка и крепко стисна дланта й. — Постъпила си така, както си сметнала за добре. — Тя не добави, че с пристигането си Алекс я бе спасил от голямо нещастие, защото въпреки всичко бе убедена, че щеше да се измъкне и сама.
— Сигурно няма да останеш тук, при мен, в Ню Орлиънс? — запита тя, защото се сети за годеника й. — Какво прави Рьоне?
Даниел се изкиска.
— Нали казват, че раздялата разпалвала любовта. Може така да му домъчнее за мен, че най-сетне да определи деня на сватбата ни.
Ники се засмя.
— Нищо чудно. — После се обърна към Алекс. — И Фредерик ли си пратил тук?
— Да, заедно с Бетси. — Бетси бе жената на Фредерик. — Надявам се, че вече е по-добре… — запита той загрижено едрия негър.
— Бебето се усмири — ухили се Фредерик и белите му зъби блеснаха. — Остави майка си на спокойствие, ама като се роди, ще има да тича около него. — След шест месеца Бетси очакваше първата си рожба.
— Тя е силна жена — рече. Алекс. — Ще се справи.
Ники го погледна, понечи да го запита какво ли разбира той от бебета, но си замълча. Господарят на плантация като Бел Шен трябваше да разбира от всичко.
Алекс и се усмихна.
— Помислих си, че ще се почувстваш по-добре, ако имаш наоколо близки хора.
— Да, благодаря. Много си грижовен.
— Искам да ти представя още един приятел. — Той я отведе в салона, където, облегнат на мраморната камина, стоеше едър мъж с внушителни ръце и рамене. Носеше морскосини брезентови панталони и ръчно тъкана риза. — Никол, запознай се с Байрам Сит, мой стар другар. Запознахме се в Алжир.
Значи това бе турчинът, с когото се бе сприятелил в затвора.
— Мисля, че си ми разказвал за него. — По разменените погледи между двамата тя разбра, че е отгатнала правилно.
— Наричат ме просто Рам — рече мъжът със странен акцент и кимна леко, което можеше да се приеме за поздрав. — Казвайте ми Рам.
Точно така. Рам — ще рече овен. Точно на това приличаше. Черепът му бе обръснат до голо, клепачите му бяха без мигли и очите — леко дръпнати като при монголците. Гъстите черни мустаци висяха чак до брадичката му. Не бе виждала мъж с толкова масивни ръце и крака. Бяха широки колкото талията на дребен мъж.