— За мен е удоволствие да се запозная с вас — каза тя.
— Рам ще поостане за известно време тук — заяви Алекс.
— Къде, в Бел Шен ли?
— Не, тук — повтори тихо той.
— Тук? — Какво ще търси мъж като тоя в градския му дом?
— Ще се погрижи да не ти се случват разни неприятности, докато аз съм зает с жътвата.
— Нищо няма да ми се… — Ники прекъсна изречението по средата, защото изведнъж се сети каква ще е задачата на едрия мъж. — Искаш да кажеш, че ще следи да не избягам оттук, така ли?
— Трябва ти време, за да посвикнеш.
— Значи той ще е моят надзирател. Ще ме държиш тук като в затвор.
— Рам ще се грижи за теб — обясни й Алекс с растящо недоволство в гласа. — Може да имаш нужда от помощ.
Ники пое дълбоко дъх, за да се успокои и едва тогава заговори:
— Струва ми се, че съм малко уморена — каза тя и тръгна към вратата. — Ще се прибера в стаята си.
Алекс не я спря, но я последва нагоре по стълбата. Настигна я в коридора, защото тя не знаеше в коя стая ще живее.
— Заповядай — каза той и отвори вратата към едно просторно помещение.
Стомахът на Ники се сви на топка. Нима очаква от нея да се настани в стаята на Лизет — само от тежкия сладникав парфюм на тази жена ще получи задух!
— Не може ли да получа друга стая? — попита тихичко тя, надявайки се той да я разбере.
Без да й отговори Алекс я дръпна вътре. За нейна изненада помещението бе напълно празно, с изключение на едно огромно легло с балдахин, заемащо цяла стена.
— Предоставям на теб да избереш мебелировката. Това е най-хубавата стая в цялата къща. Иска ми се да се почувстваш щастлива в нея. Надявам се да я подредиш по свой вкус. Леглото принадлежеше на баща ми. Много държа на него, но ако те дразни, ще наредя да го качат горе.
Ники се огледа, учудена от всичко, което правеше заради нея.
— Една нова мебелировка ще струва доста скъпо. Знам, че нямаш излишни пари.
— Това е нищо в сравнение със сумата, която дължа на Фортие. Подобни разходи вече нямат значение.
Стаята наистина беше чудесна. Току-що боядисана, с прекрасен паркет и капаци на всички прозорци. Беше много слънчева, имаше очарователен балкон с перила от ковано желязо, а долу се виждаше градината.
— Стаята е добра.
— Да наредя ли да изнесат леглото?
То също бе основно почистено: великолепната, ръчно резбована рамка от махагон блестеше. Махнали бяха дори матраците.
— Хубаво легло. За мен ще е чест да спя в него.
— Баща ми би бил щастлив, ако можеше да научи това.
Ники се изправи и каза:
— Едва ли щеше да се зарадва особено, ако научеше, че смяташ да го делиш с мен.
Алекс не можеше да отрече това. Шарл дьо Вилие би наредил да го нашибат с камшик, ако научеше какво бъдеще е подготвил за дъщерята на неговия приятел. Всъщност Алекс сам не знаеше защо постъпва така.
— Радвам се, че все пак ме послуша! Все някога ще се убедиш, че всичко е било за твое добро.
— Върви по дяволите! Изобщо не съм се подчинила. И не съм се отрекла от думите си. Не съм ти държанка и никога няма да стана!
Алекс стисна зъби и си наложи да запази спокойствие.
— Ще дойда пак след седмица. Разчитам дотогава да се вразумиш. — С тези думи той излезе решително и затръшна вратата след себе си.
— В ада да идеш дано! — викна тя след него.
Но Алекс отиде само до Бел Шен. Настъпи време за жътва и до Коледа щяха да работят денонощно. Всеки трябваше да застъпва по две от трите осемчасови смени. Странното бе, че работниците не се оплакваха от дългите тежки дни. По време на жътва във въздуха се долавяше някаква празничност, освен това имаха допълнителни дажби от уиски и тютюн, а накрая на сезона всеки получаваше надбавка и освен това удряше часът на любимия захарен бал.
Майката на Ники винаги помагаше според силите си на баща й по време на жътвата. А кой ще помогне на Алекс? Никой. Догодина вече ще е женен за Клариса. А тя, както я познава, сигурно ще му е наистина от полза. Ще изпълнява задълженията си на плантаторска съпруга не по-зле от Никол, а може би и по-умело от нея.
Ники седна отмаляла на дървената пейка до прозореца и се загледа навън. Сватбата на Алекс трябваше да се състои на десетия ден от новата година. Малко преди падежа на полицата на Фортие. Тоест след около два месеца. Преди това Ники трябваше да изчезне оттук, колкото и да я пазеха Алекс и Рам. Този път ще се подготви по-добре. Ще изчака бдителността на Алекс да отслабне. Ще се опита да опознае добре този Рам и да разбере всичките му слабости. Ще трябва да натрупа пари. И тогава ще избяга.
Междувременно ще се постарае да обзаведе стаята така, че да се хареса на Алекс. Що се отнася до желанието му да споделя с нея бащиното си легло — тя ще се съпротивлява с всички сили, за да не допусне това.