В петък я посети Франсоа. Тъй като дрехите й вече бяха пристигнали и Даниел ги бе окачила в един шкаф в своята стая, Ники бе в елегантна тъмно лилава рокля от серж, подходяща за хладния сезон.
— Предлагам да идем заедно на покупки — каза Франсоа. — Александър спомена, че имате нужда от зимни дрехи и от мебели за спалнята си.
Ще не ще трябваше да признае, че както винаги Алекс бе помислил за всичко.
— Наистина е много мило от ваша страна, Франсоа.
Изпиха по чаша силно черно кафе, което Ники така обичаше и опитаха великолепните френски сладкиши, които Бетси носеше всяка сутрин от пекарната. Малко по-късно напуснаха гостната и се приготвиха за излизане. В този момент се появи Томас Деминг.
— Исках да ви поднеса почитанията си — каза той. — И да се убедя, че вече сте се настанили.
— Благодаря, Томас. — Морскосиният фрак и светлосивите панталони му стояха като излети, а сините му очи светеха жизнерадостно.
— Съжалявам, но тъкмо се канехме да излезем — рече Франсоа. — Трябва да направим някои покупки. Можете да ни придружите, ако желаете.
Томас се усмихна закачливо.
— Наистина трябва да дойда с вас. Само за да ядосам Алекс. Но имам много работа…
На вратата се почука и те прекъснаха разговора си. Фредерик отвори. Навън стоеше елегантно облечена млада дама. В първия миг не видяха добре лицето й, защото слънцето ги заслепи. После Мишел Кристоф се втурна вътре изопната и явно разгневена, мина покрай Франсоа и Томас, без да им обърне никакво внимание и се разкрещя:
— А аз си мислех, че сме приятелки — нахвърли се девойката върху Ники. — Трябваше да ми кажеш. Аз щях да разбера.
Ники неволно се засмя. Откакто се познаваха, Мишел никога не бе повишавала глас.
— Струва ми се, че не се познавате — каза тя и бузите на Мишел придобиха цвета на розовата й рокля. — Мадмоазел Кристоф, да ви представя мосю Франсоа дьо Вилие, брат на Александър, и мосю Томас Деминг, неговия най-добър приятел.
— За мен е удоволствие да се запозная с вас — каза Мишел, като хвърли кос поглед на Франсоа, а после впи очи в Томас, който я гледаше с възхищение. Мишел отново поруменя.
Едва сега Ники забеляза колко се е разхубавила приятелката й през годините, в които не бяха се виждали. Слабоватото, високо момиче се бе превърнало в очарователна, красива млада дама.
Все още бе стройна, но лицето й бе напълняло, а шията се извиваше грациозно. Зелените й очи, които меко сияеха на бледорозовото лице, бяха засенчени от гъсти тъмни мигли. Явно и Томас бе забелязал, че гърдите й, макар и малки, бяха твърди и съблазнителни.
— Отиваме на покупки — заяви Ники с намерение да отложи колкото може неприятните обяснения. — Ела с нас.
Мишел погледна към Томас, после към Никол и пак към Томас.
— Моля ви, простете, че избухнах така. Беше неучтиво. Надявам се, не си мислите, че съм толкова невъздържана.
— Всъщност е по-скоро плаха — подметна весело Ники.
— Щом сте приятелки, трябва да си говорите открито — рече Томас. И добави: — Ще се радваме, ако ни придружите.
— Само да не преча.
— Не, е никакъв случай — увери я Томас. — Първо ще минем по Чартър стрийт, а после ще обядвам в Ла петит Трианон.
— Вие май бяхте много зает — подхвърли Франсоа с явна ирония.
— Точно обратното. В момента имам нужда малко да се поразходя.
Целия ден обикаляха по улици и магазини. По настояване на Франсоа Ники си поръча шест нови рокли от най-фин серж, мерино и кашмир, както и масленозелена дреха за езда, която в града едва ли щеше да й бъде тъй необходима, както в Бел Шен.
Франсоа не я накара да купи балната рокля, която шивачката толкова й разхвали. Алекс едва ли ще води любовницата си по официални приеми.
Макар че това косвено напомняне за отредената й роля поразвали радостта й, Ники напълно се отдаде на удоволствието от вкусния обяд. След това избра няколко добре изработени старинни предмети за спалнята, включително и шкаф от розово дърво. За завесите купи бледорозов плат, който да напомня за Бел Шен, а за голямото легло с балдахин — завивки в подходяща тоналност.
Стаята сигурно ще изглежда прекрасно. Въздъхна, като си помисли колко малко ще остане в нея.
Томас и Мишел много си допаднаха. Ники се запита как ли се е измъкнала приятелката й от строгия контрол на леля си, но нищо не й каза. И двете бяха вече големи. Само че Мишел, за разлика от нея, се пазеше девствена за бъдещия си съпруг.
— Видях там един приятел — рече Франсоа и мекият му глас я изтръгна от мислите й. — Бихте ли ме извинили за момент?