Томас забеляза напрегнатото му изражение и уморените, помътени очи.
— Предполагам, че не си дошъл просто да си побъбрим.
— Де да беше така — въздъхна мъчително младият мъж и прокара длан по косите си. — Дойдох да поговоря с теб като с истински приятел, но също и да си кажем нещо по мъжки.
Тонът му бе толкова официален, че Томас изтръпна.
— Карай направо.
— Касае се за Никол.
Томас сепнато вдигна глава.
— Да не й се е случило нещо?
Алекс махна с ръка, за да пропъди дори мисълта за подобно нещо.
— Не, не, нищо. — Изглеждаше неуверен. Досега не го беше виждал в такова състояние. Сякаш се разкъсваше между противоположни чувства.
— Просто трябва… Томас, кажи ми честно, какво изпитваш към нея. Не сте били кой знае колко често заедно, но все пак… — Той извърна очи и погледът му падна върху шибания от вятъра кораб на картината зад рамото на Томас. — Знаеш, че ние двамата… сме спали заедно. Няма смисъл да отричам. Но си помислих, че ако държиш достатъчно на нея, това няма да те възпре.
Томас бе като ударен от гръм.
— Да не искаш да се отървеш от нея? — Господи, та Александър съвсем наскоро бе вмъкнал девойката в леглото ся. — Искаш да ме попиташ дали съм готов да я взема за любовница?
— Не! — викна Александър и скочи. — Господи, само това не!
— Тогава за какво ме молиш?
— Наблюдавах ви по време на вечерята, а и след това на бала. Забелязах как я гледаш. Искам да те попитам дали я харесваш достатъчно, за да се ожениш за нея.
— Да се оженя? — повтори поразен адвокатът.
Алекс го погледна обидено.
— Толкова ли е абсурдно? Знам, че миналото й не е съвсем чисто, но мога да те уверя, че аз я взех девствена. Тя е най-пламенната жена, която съм срещал досега. Сърдечна е и грижовна. И е честна до мозъка на костите. Няма да съжаляваш:
— Ти нещо не разбираш — каза тихо Томас. Полека-лека започна да осъзнава проблема. По лицето на приятеля му ясно личеше колко е загрижен за Ники и дори широките му рамене сякаш бяха увиснали под бремето на вътрешната му несигурност. Алекс седна. Гърдите му тежаха като олово, устата му бе пресъхнала, а стомахът се бе свил на топка.
— Значи имаш почтени намерения спрямо нея?
— Алекс, нямам никакви намерения. Поне от момента, в който за пръв път предложих да я заведа някъде и ти незабавно ме сряза.
Алекс извърна виновно поглед.
— Ники е млада и красива, тя е една от най-очарователните жени, които съм виждал. И съм сигурен, че всичко, което каза за нея е истина, но…
— Но какво?
— Кажи ми първо защо го правиш — рече Томас. — Щом не си й се наситил…
— Да й се наситя? Мисля, че това никога няма да стане. — Мъжът притвори очи и се облегна назад… — Ники е по-различна от жените, с които съм бил досега. Властта, парите, престижът не значат нищо за нея. Най-много държи на честта си. Ще направи всичко възможно, за да я опази. Дори живота си ще рискува. Миналата седмица направи опит да избяга. Господи, направо полудях от страх за нея. Можеше да й се случи какво ли не.
— Значи предпочиташ да ми я предоставиш, за да не й се случи нещо по-лошо.
— Имам доверие в теб, Томас. Знам, че ще си добър с нея. Ако знаех, че тя има шанс да се омъжи и да бъде щастлива, нямаше да й се изпречвам на пътя.
— Какво мисли Ники по този въпрос?
— Не зная. Знам само, че не иска да ми стане любовница.
Томас се приближи до приятеля си.
— На бала я заговорих, защото предположих, че има нужда да разсея мрачните си мисли. Ти беше с Клариса. По погледите, които си разменяхте с Ники, пролича, че има нещо между вас. — Адвокатът седна срещу приятеля си на ръба на бюрото. — Знам в какво положение се намираш, Алекс. Знам какви проблеми имаш с Фортие и Бел Шен. Знам, че не можеш да се ожениш за Ники. Знам също, че никога преди това не си държал толкова много на някоя жена.
— Признавам, че тя значи много за мен — макар че се питам защо, след всичките неприятности, които ми създаде.
— Лесно е да се каже защо — ти просто намери една добросърдечна, свястна жена, с която можеш да си говориш и която не се подчинява мигом на всичките ти прищевки. С една дума, Алекс, ти намери една жена, която можеш да обичаш.
Алекс въздъхна.
— Не вярвам в любовта. И тъкмо ти знаеш това много добре.
— Аз пък вярвам в нея. И няма да се почувствам щастлив, докато не я намеря.
Алекс тихичко се изсмя.
— Ти си сантиментален глупак, приятелю.
— А ти, Алекс, си циник.
Младият мъж се засмя. Поотпусна се, почувства се отново господар на положението, защото се увери, че приятелят му не се интересува от Никол. Но нали уж дойде тук тъкмо с това намерение — да убеди Томас да се ожени за Никол и да й създаде сигурно убежище?