Прекалено бе радостен.
На Ники това никак не й хареса.
— Каретата чака долу — каза той. — Искаш ли да се поразходим? — Мъжът се наведе над нея и нежно я целуна. — Скоро не ще можем носа си да покажем навън, но днес времето е все още прекрасно.
Макар че тонът му бе привидно равнодушен, очите му опипваха тялото й, галеха едрата й гръд и нежната талия. Тъй като днес го бе оставила възбуден в леглото, тя се учуди, че Алекс не пожела да прекарат в любов целия ден.
— Чудесно — каза тя, зарадвана, че разправията се отлага за по-късно.
Каквото и да се бе случило предишната нощ, тя не смяташе да отстъпва току-така. Трудно, ако не и невъзможно й бе да го отблъсне, но рано или късно просто ще му омръзне да полага толкова усилия, за да се добере до леглото й. Може би тогава ще се насочи към някоя по-достъпна жена и ще я остави на мира.
Ники преглътна на сухо. Кръвта й се смръзна само при мисълта, че той може да люби друга жена.
— Накъде отиваме? — попита тя с пресилена веселост.
— Трябва да разменя няколко приказки с моя комисионер — Луи Мутон. После можем да правим каквото си щем.
Алекс освободи Рам до другата сутрин и двамата с Ники излязоха пред портата, където ги чакаше градската му карета — истинска блестяща каляска, теглена от четири стройни коня е лъскав кафяв косъм.
Каретата си проправи път сред оживеното улично движение и скоро стигна до целта. Ники бе убедена, че Алекс ще се стреми да я крие от очите на обществото и затова доста се учуди, когато той отвори вратичката и й помогна да слезе, а после я поведе към вратата на склада, явно без да го е грижа, че е непочтено да се показва публично с любовницата си.
Погледната отвън, сградата направо плачеше за боядисване. Затова пък кантората на Луи Мутон, разположена във вътрешната част на склада, бе направо зашеметяваща.
Приемната, в която работеше помощникът му, излъчваше сдържаната елегантност на изискан бар. Кабинетът бе украсен с картини, повечето от прочути художници, а подът бе застлан с меки ориенталски килими. Бюрото на Мутон бе направо великолепно.
— Александър — посрещна той госта си със сърдечна усмивка. — Каква приятна изненада.
— Луи, да ти представя мадмоазел Сен Клер.
— Приятно ми е — рече комисионерът и допря устни до бялата й ръкавица. Беше среден на ръст, почти арогантно привлекателен, имаше прав, аристократичен нос, бели зъби и светлокестенява коса, едва започнала да оплешивява.
— За мен е чест да се запозная с вас — отвърна Ники.
Мъжете започнаха да обсъждат предстоящата жътва, уточняваха колко варела със захар ще се изпратят до всяко пристанище и колко ще им донесе всяка пратка.
Мутон погледна към Ники.
— Трябва да обсъдим още нещо, Александър. Мога ли да говоря направо или ще е по-добре да си поговорим друг път?
— Кажете за какво става дума.
Ники се зарадва на доверието, което Алекс прояви към нея.
— Проучих внимателно наличностите — заяви Мутон — и мисля, че не ще успеете да съберете сумата, която дължите на господин Фортие.
— Знам, Луи. Всъщност тъкмо затова дойдох днес. Исках да ви уверя, че парите ще бъдат набавени преди падежа на полицата.
Мутон бе явно изненадан.
— Нима успяхте да заемете такава сума?
— Не, по-скоро ще увелича капитала си. Скоро Елмтри ще стане част от Бел Шен.
Стомахът на Ники се сви.
— Ясно — засмя се Мутон. Пролича си как се отпусна. — Е, това много облекчава задачата ми.
Алекс също се усмихна.
— Няма от какво да се страхувате, Луи. Докато аз съм господар на Бел Шен, няма да останете без работа, поне за следващите петдесет години.
Петдесет години, помисли си Ники. Къде ли ще съм след толкова време? Едно е сигурно: за разлика от Клариса аз няма да прекарам старините си с Алекс.
Тримата се отправиха към вратата.
— Между другото, Алекс, носите ли счетоводните си книги? Скоро ще приключваме финансовата година. Трябва да подредим сметките.
— Толкова бях зает — отвърна Алекс и затвори вратата. — Ще се постарая да ги получите до края на месеца, дори ако се наложи да се завържа с окови за бюрото, за да нанеса всичко по графите.
— Добре — рече Мутон.
Алекс и Ники се отправиха към каретата.
— Изглежда много съвестен — отбеляза Ники, когато се качиха вътре.
— От години работи за нашето семейство.
— Баща ми също си имаше един такъв човек. Странно, колко много се осланяхме на него. Той се грижеше изцяло за финансите и дори ни даваше пари назаем, ако реколтата се окажеше слаба или възникнеха други затруднения.