— Да, Луи ми е незаменим помощник. — Каретата изтрополи по оживените улици на Френския квартал и пое покрай затревен плацдарм, където униформени войници правеха упражнения, за радост както на децата, така и на възрастните, които стояха под близките магнолии и ги наблюдаваха.
Минаха покрай монетния двор на Съединените щати — голяма тухлена постройка с орнаменти от гранит и неокласицистична украса.
— През младостта на баща му — обясни й Алекс — тук се е намирал форт Сен Шарл.
— Спомням си, че и татко споменаваше за него. Каза, че Ендрю Джаксън дошъл тук лично преди битката за Ню Орлиънс, за да направи преглед на войската.
На ъгъла на Рампарт стрийт каретата отново зави и стигна до Конго скуеър, където в неделя следобед се събираха негрите и танцуваха във вихъра на дивите африкански ритми.
— Веднъж татко ме доведе тук — каза Ники с лека тъга. — Гледахме негрите как танцуват. Беше примитивно и езическо. И бе толкова красиво, че никога няма да го забравя. Алекс тихичко се засмя.
— Мисля, че оттогава и у теб се е вселила част от тази буйност — поне в леглото.
Ники поруменя и отвърна поглед. Защо ли му разказваше спомените си? Алекс извъртя с шепа пламналото и лице към себе си.
— Това бе комплимент, скъпа. Страстната жена е истинско съкровище.
Ники усети топлината на пръстите му и неочаквано се възбуди. Тогава сигурно струвам цял куп злато, помисли си тя, но запази тази констатация за себе си.
Малки по-нататък, в края на Сен Питър стрийт, Алекс нареди на кочияша да спре. Слезе от каретата и помогна на Ники да стъпи на земята. Плас д’арм бе пълен с елегантни мъже и жени, които се разхождаха по тревните площи, както смяташе да направи и Алекс.
Като видя, че тук се е събрал елитът на Ню Орлиънс, Ники неуверено го хвана подръка.
— Сигурен ли си, че искаш да се разхождаме точно тук, Алекс? Ами ако някой ни познае? Какво ще си кажат хората?
Алекс стисна уверено внезапно изтръпналите й пръстчета.
— Вече ти казах, че повечето мъже не се женят за онези, които могат да ги направят щастливи. Затова не е необичайно да прекарват времето си с жените, които всъщност ги даряват с щастие.
— С други думи — каза Ники и вирна глава, — все им е едно.
Алекс пак се засмя.
— На мен не ми е все едно, скъпа. А това е важното.
— За теб — поправи го Ники.
Алекс пребледня и като че ли искаше да й отговори рязко, но си замълча.
Пообиколиха площада и спряха да погледат един млад френски художник, който рисуваше катедралата Сен Луи на Шартър стрийт. Ники се загледа като омагьосана в онова, което младежът създаваше с палитра и четка, но изведнъж усети как ръката на Алекс я хвана по-здраво за кръста. Вдигна поглед и разбра защо. Към тях приближаваше Валкур Фортие. Ники уплашено затай дъх като позна жената, облегнала се на ръката му.
Лизет!
Фортие се засмя самодоволно.
— Добър ден, мадмоазел… Сен Клер, нали така? Е, Александър, мисля, че няма нужда да ви представям Лизет.
Алекс погледна изразително дребната французойка.
— Бихте ли ни извинили за момент? — запита той Валкур, хвана Лизет за ръка и я отведе настрани. Накара я да го погледна в лицето. Очите му пламтяха от гняв.
— Ти да не си си загубила ума? Нали го знаеш какъв е. И как се държи с жените.
— Не вярвам и на една дума от тия приказки! — тя извъртя красивата си глава и разтърси гъстите черни къдри. — А и теб това вече не те засяга.
— Не искам да изпаднеш в беда.
— Валкур ще ме закриля. Той умее да цени хубавите жени. Ти ме изхвърли заради тази… тази английска фръцла.
— Тя е полуфранцузойка, а освен това не съм те изхвърлил. Получи хубавата къщичка в покрайнините, която си хареса.
— Да, но скоро няма да имам нужда от нея. Скоро ще стана господарка на Фелисиана.
Алекс изруга тихо.
— Глупачка нещастна. Валкур никога няма да се ожени за теб.
Лизет нацупи гневно устни.
— Той не е като теб, той ме обича. Жена му е избягала преди много години. Ще видиш, че ще се венчае за мен.
И Лизет го заряза на пътя. Двамата с Валкур продължиха гордо изпъчени разходката си и свиха зад ъгъла още преди Алекс да дойде при Никол.
— Надявам се, че не ми се сърдиш. Трябваше да поговоря с нея, за да се вразуми.
Ники не каза нищо. Прилоша й като видя Лизет с. Алекс. Почувства се още по-неуверена. Едва чуваше какво й говори Валкур, който както обикновено се държеше предизвикателно.
— Ти просто изревнува — рече тя и погледна към него, макар че се опасяваше от онова, което очакваше да прочете по лицето му. — Явно много държиш на нея.