— Боже господи, каква ти ревност — Алекс обгърна талията й с ръка. Без да обръща внимание на изисканите дами и господа около тях, той я грабна в прегръдките си. — Просто се тревожа за нея. Някога отговарях за Лизет. Не искам да изпадне в беда. Тревожа се за нея така, както бих се тревожил за всеки друг познат.
— Значи не ти е мъчно, че си отиде?
— Не, скъпа. Съжалявам само, че не те срещнах по-рано.
Ники се опита да прикрие огромното облекчение, което изпита при тези думи.
— Разкажи ми за Валкур. Защо го мразиш толкова?
— Всъщност не го мразя. По-скоро го съжалявам. — Алекс я хвана под ръка и двамата продължиха да се разхождат. — Валкур е на моите години. Познаваме се от деца. Бащите ни бяха съперници. И двамата се стремяха да създадат своя империя. Макар че и двамата успяха, бащата на Валкур никога не се примири с това. Пришпорваше като луд и себе си, и сина си в тази надпревара.
— А майка му?
— Тя бе дъщеря на един испански дон — мила, добра жена.
— Значи познаваш Валкур от дете?
— Не съвсем отблизо, защото прекарах доста години във Франция. За съжаление неговата младост премина доста по-различно от моята. Жилбер бе строг човек. Вярваше в принципа „Който обича децата си, редовно ги бие“. Валкур бе единственият му син и Жилбер възлагаше големи надежди на него.
— Но майка му сигурно го е защитавала.
— Тя умря, когато беше още на седем години. След това бащата почна да го притиска още повече. Убеден съм, че ударите, които е получил тогава, са го превърнали в това, което е днес.
Ники замълча. Сърцето й се бе превърнало в късче лед. Знаеше какво е да те бият.
— И сигурно Жилбер е искал синът му да се състезава с теб, така както той се е надпреварвал с баща ти.
— Точно така. Валкур много се стараеше да му угоди, но… — засмя се Алекс — аз, ако ми позволиш тази нескромност, проста винаги го побеждавах.
Ники също едва не се усмихва, но вместо това го смушка леко.
— Не се отклонявай от фактите.
Алекс я отведе под една огромна магнолия.
— Когато стана на двайсет и четири години, Валкур се влюби в едно момиче, Фелисиана, и се ожени за нея. Тя беше чудно хубава. Мургава като Валкур, но мила и нежна като майка му. Той направо я обожаваше.
— И какво стана с нея? — запита Ники.
— Никой не знае точно. Едва година след сватбата им Валкур полудя от ревност. Забраняваше й дори да танцува с други мъже. Няколко пъти дори се дуелира, защото този или онзи уж я бил обидил. Фелисиана все повече се затваряше в себе си. Изобщо престана да излиза от къщи и съпругът й бе много доволен. А една нощ изчезна. Валкур твърдеше, че имала треска и без да съзнава какво прави се заблудила из тресавището…
— Но ти май не му вярваш.
— Възможно е. Но сред слугите се носи слух, че Валкур я хванал да говори с някакъв скитник, който я питал за пътя. Явно мъжът е бил чаровен, а Фелисиана се чувствала толкова самотна, че го поканила вкъщи. Макар помежду им да нямало нищо, Валкур я оковал във вериги и я пребил с камшик. После я любил насила. На другата нощ Фелисиана избягала.
Ники погледна към Алекс.
— Причинил е болка на онази, която обичал повече от всичко.
— Да — съгласи се Алекс. По внезапно променения му тон тя позна, че го обзеха мисли, които не можеше да отгатне. — По това време плантацията на Фортие се казваше Тер соваж — дива земя. След като жена му изчезнала, той я нарече Фелисиана. Мисля, че все още я очаква да се завърне.
Ники неволно потръпна и Алекс я хвана по-здраво.
— Май ти стана студено — каза той. — Хайде да се прибираме.
Ники кимна. Но обзелият я хлад идеше отвътре, а не отвън.
Осемнадесета глава
На път за дома мислите на Алекс се въртяха само около онова, от което тя се страхуваше.
Седнаха на софата й той впи в нея топлите си кафяви очи, а пръстът му чертаеше странни рисунки по дланта й. Сърцето на Ники заби още по-силно. Дяволите да го вземат, помисли си тя и се опита да потисне растящата си възбуда.
— Алекс, аз размислих върху онова, което каза комисионерът. — Тя се усмихна, твърдо решена да отложи сблъсъка им, доколкото може. — След като толкова държиш да остана тук, нека поне да ти бъда от полза.
Алекс се засмя.
— Та ти си ми от полза. Но мога да те уверя, че можеш да ми бъдеш и много по-полезна.
Ники го погледна гневно.
— Много добре знаеш, че нямам предвид това. Искам да ти помогна във воденето на сметките. На Медоууд аз се занимавах със счетоводството, а при семейство Рамсес направо овладях занаята. Мога да те освободя от тези досадни занимания, а и така ще прогоня скуката.